111. СВ. ГЬОРГЙОА КАЙГАНА СКЪПА ЙЕ

Том 2: Приказки и предания

Во г. Струга имат църква св. Гьоргия. Тамо кажвеет оту некога, на старо време, кога светците чинеле чудесии, некой божевен чоек, шчо видел некое добро от св. Гергия, за да му благодарит за доброто, немаешчем друго нешчо да му поклонит, напрайл еден саан кайгана (пържени яйца), му я занесол църков, та му я ставил св. Гьоргиу пред иконата.

Други некой рисянин, шерет, кога видел оту носит кайгана в църков и му я ставил св. Гьоргиу, се посмеал сам со себе и си рекол: "Види едножум за круши! Ами св. Гьоргия яйт кайгана? Стой да одам яз да му се госта на неа, та той нека си мислит оту св. Гьоргия я изел!"

И така, от како божевнийот чоек я остайл кайганата пред Св. Гьоргиоата икона и си излегол от църков, другийот влегол и я изел. Ама шчо се сторило седне? - Той, шчо изел кайганата, се суложил на местото, се уфатил и от ръце и от нодзе, не можел да мърднит и останал како закоан до св. Гьоргиоата икона, къде шчо бил остаен саанот со кайганата, за страм и за голема чудесия пред люгето. Секой, шчо идел в църков, го гледал и се чудел. Клетийот улогар се молел от се сърце св. Гьоргию да го простит, ама светецот не го прошчаал; фешчаал (обещавал) едно, фешчаал друго, а св. Гьоргия кайль никако не се чинел. Най-седне дошле и домашните му люге и многу събър се собрал и сите се чуделе на чудесията св. Гьоргиоа. Сите се молеле, ама светецот не 'и послушвел. Най-седне улогарот со солдзи и со плакой му фетил нешчо многу скъпо и по негоа поеля домашните му люге го донесле фетеното нешчо и го поклониле пред св. Гьоргия, та дури тога веке светецот се смилил на него, го простил и го отпушчил да си хойт здрав дома си, ама со голем страх, ушч еднож да знайт оту "Св. Гьоргиоа кайгана многу йе скъпа".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.