11. ЛАМИЯ И ТРОЙЦА ЮНАЦИ

Том 2: Приказки и предания

Имало една ламия и три юнаци. Юнаците отишле во гората, а во кукята остаиле саде едно момиче и едно маче. Момичето, метееки, нашло едно зорнце гройзе и мачето му рекло: "Дай и мене от гройзето, ако не, кя ти го изпомока огнот." Мачето му го изпомокало огнот и момичето ошло у ламията и на ламчинята им рекло: "Дайте ми морва огон." Ламчинята му рекле: "Немой кучко; майка имат синците броени." Момичето им рекло: "Ако дойдет, не ви 'и позинат, скоршите ми от сите по морва." И ламчинята му скоршиле. Момичето си ошло дома, а клобчето му останало у ламията. Ламията дошла и го видела клобчето, та рекла: "Кой дойде?" Ламчинята йе рекле: "Никой не дойде." Ламията го зела клобчето и го вила, вила, та ошла до вратата от момичето и викнала: "Отворите." Момичето рекло: "Не отвораме." Ламията рекла: "Пушчи го порстето малово." Момичето го пушчило. Ламията го укосала и момичето умрело.

Поминала една какюрка и мачето плачело. Какюрката му рекла: "Пушчие го маловото порсте." Мачето го пушчило и какюрката го оживела.

Мачето и момичето рекле: "Д'ода коде бракята." И наполниле едно торале пепел. Момичето му го ворзало за опашката на мачето. Оделе, оделе и пошле коде бракята. Мачето рекло на бракята: "Бракя! Сестра ви я изеде ламията" (...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.