109. БОЖИЕТО ПРОВИДЕНИЕ ИЛИ "ШЧО ЙЕ ГОСПОД, НЕ ЙЕ НЙКОЙ". ДВАЙЦАТА ПЪТНИЦИ

Том 2: Приказки и предания

Едно време си бил еден сиромах чоек, а праведен, и се молел богу да го обогатит. Ама господ како гьоа да го не слушал, та сиромахийов намислил да хойт на чужджина да печалит.

Дошол денот, кога ке търгнел за на чужджина. Се собрале роднинето и приятелите му, за да го изпопратеет. Си обул опинците, си зел тоягата и тагарджикот со леб на рамо и си кинисал. Роднинето и приятелите му се избациле со него и го попратиле до негде со молитви: "Добор път и добор късмет, - добра печалба да му навъртит господ" и се разделиле, - той за на път, а тийе назад за дома.

Той вървел, шчо вървел до негде на нодзе и се уморил, та седнал на едно место да си поизчинит. Отдалечен бил от градот или от селото околу два-три саата.

Во тоа време други еден пътник втасал и, кога се доближил до него, го поздравил и му рекол:

- Су здравье, пътниче!

- Здравье д'ймаш, другару - му отгоорил първийот пътник.

- Шчо си седнал тука, шчо чекаш? - повторил вторийот.

- Скапнаф от пътот, та седнафовде, да поизчинам малу.

- Ако сакат господ (или, ако бог дайт), за къде вака?

- По късмет, на чужджина, да печалиме, оту сиромашчиня ме навяхнала, - сиромашчия йе усилна - рекол първийот пътник.

- Харно, бог да ти поможит, - отгоорил вторийот пътник, - ако сакаш, можиме и дружина да бидиме, - и яз тоа сум намислил и яз за тоа сум излегол.

- Бидвит, - рекол първийот, - се чиниме другари.

- Ти се чинам другар, - рекол вторийот, - ама со той сбор (условие), ако търпиш све шчо ке видиш и шчо ке ти се гледат чудно и да малчиш дури да одиме до место; тога и яз идам со тебе да ти бидам другар и да бидиме пътници заедно.

- Харно, - му отгоорил първийот, - ке търпам и ке малчам.

Постояле тамо ушче малу, шчо постояле, оту седне станале двайцата, та си търнале пътот заедно. Кога се сквечерило и приблизале до едно село или град, вторийот пътник му рекол на първийот: "Довечера ке те отнесам у еден мой приятел на гости." На вечерта дошле во градот или селото и кондисале у еден от най-първите домакини. Домакинот 'и пречекал и и дочекал мошне харно, - вечерта им ставил софра и гостил многу добро, им послал постели меки, по една две педи дебели; им клал онье перници меки, да ти йе мило да легниш и да спияш! Вечерта гостите яле, пиле, ношта спале и преспале, како по-арно. Утрината от темни зори станъле за път. Домакинот, шчо туку узнал, оту гостите станале и се готвеет за път, поелял да им приготвеет яденье, - поручег. Пак им ставиле софра да покъснеет малу. От како се напоручале, домакинот им наполнал тагарджиците со едно друго за яденье пътем и 'и изпратил. Вторийот от пътниците, приятельот на домакинот, во тоа време нашол некаков колайлок, та украл от домакина една позлатена, многу скъпа чаша, та си я скрил во торбата или тагарджикот. Първийот пътник го видел ама нишчо не му рекол, зашчо, какошчо рекофме, беше му се таксал све, шчо ке видит, да търпит и да малчит.

Търнале си пътот вторийот ден; вървеле, шчо вървеле, се сквечерило; вечерта дошле во еден други град или село. Тамо не нашле никой приятел или познайница, у кого да кондисеет. Въртиле, сучиле, най-седне кондисале пак у еден богат домакин, ама многу лош и скържав чоек. Той никако не сакал да 'и приберит дома си, - викал, се карал со домашните си, како да му биле тийе нешчо криви. Како да било, било, немал шчо да чинит, - тийе веке му дошле неканети гости, та страм му било да 'и изтерат, сакал нейкел, страма ради, му пукнал врагот, та 'и прибрал. Вечерта пътниците поминале како годе, припур-запур - домакинот, како шчо рекофме, страма ради 'и прибрал им дал по едно парче леб и нешчо манджулка. Ношта преспале, како преспале. Утрината станале рано и си отишле; домакинот баре нито 'и видел кога си излегле. На излегвеньето от таа кукя вторийот пътник изваил от торбата позлатената скъпа чаша, шчо беше я украл по-напрежнийот ден от добрийот свой приятель, та я остаил во кукята на той лош чоек, шчо не им стори никаква чест, шчо не сакаше нито во кукята си да 'и приберит, да преношчеет една ношч. Първийот пътник видел и тоа, ама нишчо не му рекол.

Хайде, кинисале третийот ден. И той ден се сквечерило и се стемнало. Влегле во едно село. Немале у кого да кондисеет и да преспийеет. Се думале, се чуделе у кого да ходеет, кому да се тоареет, - немале никой познат. За бахтот се нашла една сиромашка старичка, бабичка вдойца, от бога родена, многу добра жена. Тая 'и поканила и 'и зела дома си. Тая си имала една кукичка, шчо велеет "со три коле подпрена" на скок за надинанье. Вечерта от овде, от онде, со шчо дал господ, леб и сол, бабата нешчо им ставила и колку шчо можела ги честила. Покъснале, шчо покъснале и си легнале. Утрината ушче от глобоки зори, пътниците си станале да си ходеет. Во тая ранска доба жената беше си ошла на вода, а тийе си излегле и си отишле. Пред да излезеет на път, вторийот пътник, другарот, да речиме, на първийот, зел еден дикел, удрил со него неколку пъти на еден джизд от кукярчето бабино и го урнал. Целата кукярка паднала и тийе пърснале да бегеет. Кога си дошла от вода и си видела кукята падната, урната, бабичката, кой знайт, какви клетви им дала. Първийот пътник, гледаешчем такви безпътности от другара си, се го било яд, шчо таков другар му дал господ и си колнел денот и часот, шчо се сдружил со него, ама малчел и търпел, - немал шчо да чинит, оти таков сбор беше му дал!

Утрината вечер во четвортийот ден дошле во едно село или град и пак немале къде и у кого да кондисеет, не познаале никого. Въртиле, сучиле, хеле се нашол еден добор чоек, еден харен домакин, той 'и поканил и 'и зел дома си да преношчувеет. Вечерта 'и честил и гостил како по-арно со яденье и со пиянье. Яле, пиле и си легнале да спийеет. Преспале ношта и станале. Домакинот ушче отрано поелял на домакинката да им приготвит поручег и по нешчо за яденье за пътем. Им ставиле да поручеет. Поручале и се напоручале; станале да си ходеет. Кога ке си търнеле за на път, вторийот пътник му рекол на домакинот: "Приятелю, ние сме ябанджии, не знайме пътот от овде за по-тамо, дали не йе кабиль да ни пушчиш некого да ни изпрайт п?ътот до друмот? От тамо на седне ние ке си одиме сами, а можит белки да найме и некой другар!"

Домакинот си имал саде едно мъжко дете от два-тринайсет години - тоа му било мъжко, тоа женско. Той им рекол: "Ке ви го пушчам детево!" И им го дал детето да им изпрайт пътот, дури да излезеет от селото, та да фатеет друмот. Тийе, пътниците, заедно со детето напред, търнале пътот и дошле до една голема и силна река, шчо течела край селото и шчо носела дрео и камен. Детето им показало пътот и им рекло: "Ено, шчо туку ке помините мостон, търгайте седне прао." А вторийот пътник му рекол: "Ушче троа, детенце, дури да поминиме мостон, дойди со нас, та седне врати си се. От тамо седне ние ке си ходиме сами!" Детето 'и почуло и търнало со ними да ойт до мостот. Кога дошле до стред мост, вторийот пътник го потурнал детето во реката и тоа се удайло!

До тога другарот му гледал се шчо чинел, се лютел, кърцкал зъби, ама, спроти сборот, шчо беше му дал, търпел и малчел. А кога видел тоа чудо, не можел веке да се стърпит и готов бил да му извикат на другара си: "Боже мой! Шчо й ова чудовишче, шчо ми даде господ за другар? Къде отидофме све по една пакос стори!" Кога тоа си мислел, в еднож другарот му се облеал во една голема светлина, осколтнал от светлината и му рекол: "Приятелю! Шчо си мислиш ти во себе? Яз знам оту све, шчо виде от мене, ти йе многу чудно, туку имай малу търпение и ела по-вамо со мене да ти кажа све, зашчо така сум сторил!" И отишле по-тамо, поминале мостот. Оттъде мостот имало древя големи и сенки дебели, а тога било летно време и голема горешчина. Седнале под сенките и вторийот пътник фатил да му кажвит на първийот све, зашчо сторил така!

"Тебе ти се виде чудно, - му рекол, - зашчо я украдоф чашата златна от харнийот домакин и я остайф у лошийот; ти се уяда, зашчо я урнаф кукята на сиромашката добра бабичка, шчо толку харно не пречека, ти се уплаши и се налюти, зашчо го удайф детето на четвортийот харен домакин. Хъа? Не йе така? Туку потърпи малу сега и слушай да ти кажа:

1) Първийот домакин, шчо не пречека толку харно и толку многу не чести, йе многу харен и праведен чоек, ама старците от неговийот град го запизмиле, зашчо не 'и слушат и не чинит, како шчо сакает тийе, лоши работи, та беа намислиле да го отруйеет, - беа му пратиле гьоа пешкеш тая позлатена чаша, облеана со отруячка, за да се напият со неа, та да се отруят. А ушче таа чаша беше и крадена, а къде, во коа кукя да влезит крадено нешчо, во таа кукя хайр немат веке, тая ке се сторит прах и пепел! Ето зашчо яз я зедоф чашата от него, за да го изчувам и него от смърт и кукята му да се дочуват здрава и читава, а и от грехои да му изчувам душата.

2) Вторийот домакин виде каков лош чоек беше. Той не сакаше да не приберит една вечер да преношчиме дома му. Той никому добро не чинит, а секому зло. Затоа нему му я остайф чашата, той да се отруят, та да откинит светот от негоите лошинье; и ушче, зашчо беше крадена, да не останит прах и пепел от кукята негоа. Ето зашчо така сториф, за да изваам лошото от кукята на харнийот чоек, а да го отнесам во кукята на лошийот.

3) Третята вечер бефме у сиромашката старичка. Тая йе многу харна жена, виде како харно не пречека, се чудеше шчо да ни дайт, да беше кабиль, на глаа да не клайт. Тая сакат се харнинье на люгето да чинит, ама кутрата, многу сиромашка беше, та немаше со шчо. До джиздот от кукярчето нейзино имаше закопани еден казан полн пари. Ако да стоеше кукята, таа никога не ке 'и найдеше, а яз за тоа го урнаф джиздот, за да 'и найт парите, кога ке копат тамо, за да го прайт джиздот, та со ними и кукята да си напраит и да си живит по-арно и да можит и харнинье, милостини на сиромаси да чинит.

4) Най-седне четворто, го удайф детето во рекана. Тоа нешчо тебе ти се виде най-големото зло, шчо сториф. Навистина така йе, ако глеаме со чоечки очи, ама инако йе най-големото добро. Зашчо татко му на тоа дете йе многу добор чоек, како шчо го виде и сам ти, - како не пречека, како не гости и чести и како не изпрати! Ама тоа дете, ако останеше живо, кога ке порастеше, ке се стореше многу лош чоек, шчо най-седне и на бесило ке умреше, та и татка си ке пострамотеше и своята душа ке я фърлеше во дно пекол. Яз го удаиф, за да му спасам и негоата душа от вечна мъка, и татка му да го куртулисам от безчестието, от страмот и от по-големи жальби, шчо ке търгаше, кога ке го видеше некога сина си да висит на фортома. Нему господ ке му дайт друдзи деца прокопцани.

Ето зашчо яз сториф свите тийе работи, шчо ти се гледеет тебе чудни. Яз не сум чоек, а ангел божий. Господ ме прати, за да сторам негоата поеля. А ти се молеше богу да те обогатит. Бог ти послуша молбата. Гледаш тая яболшница? Стани, собери си во тагарджикот от листьено и от цутон, шчо покапале по земя, та ходи си дома и ке се обогатиш".

Пътникот фатил да берит от листьето и от цутот яболшничини во тагарджикот. Той берел и собрал и цут и лисье, а тийе му се чинеле карагрошой. Во тоа време вторийот пътник, ангелот, загинал от пред очите му, си летнал на небеси, а вистинскийот пътник фатил да се кърстит и да си велит: "Сполай ти тебе, господи! Шчо е господ, не йе никой!"

И така, со тийе мисли и со полн тагарджикот карагрошой си ошол, благодареешчем и славеешчем бога.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.