107. НАРЪЧНИЦИТЕ ИЛИ "ШЧО ЙЕ ПИСАНО, ТОА КЕ БИДИТ"

Том 2: Приказки и предания

Едно време си бил еден богат чоек, и жена му рожджала само момичина. Той от жаль си бойосал кукята со църна боя. Во тоа време жена му останала пак тежка и той се заколнал, оту ако родит жена му пак момиче, ке го убият. Жена му, шчо туку чула овье сборой, фатила да жалят многу и се се крияла. Пред да дойт часот, за да стигнит (да родит), най-големата йе керка коа видела оти майка йе многу жаляла, йе рекла: "Майко! айде да ойме в планина, та тамо да родиш, зашчо, тате сакат да те оперит (да те убие), ако родиш пак женско." Майка йе кандисала и станале, та ошле в планина.

Дошол часот за рожджане.

Било стред ношч.

Темница, състък.

Заболело я сърце и полойна.

Времето било многу студено.

Се родило мъжко дете.

Се зарадвале многу.

От каршия имало видело, - требит да биле некои овчари кои си запалиле огон, та си се грееле.

Керка йе търнала къде виделото, да земит малу огон, за да запалеет и да го изгреет рульчето.

Коа ошла къде огнот, гледат от далеку, оту три жени седеет покрай огнот. Едната жена предела со фурка, втората со ръката кажвела, а третята държела в ръце ножици.

Тийе, трите жени, си се разгоорвеле и момичката 'и слушала шчо сборвеле. Първата велела, оту на богатийот чоек, шчо му се родило мъжко дете, колку време да му напишеле да живит и каков да му йе късметот.

Фатиле да се препинеет, една велела да живит една година, другата пойке да живит, а третята рекла: "Яз наожджам мунасип, да живит дваесет години, ама, кога ке се женит, на дваесетата година, кога ке земит невестата, ушче пред да влезит дома, да напишиме, шчо на път да умрит!"

На тоа кандисале и трите наръчници и пресекле со ножиците конецот (нишката), шчо предела първата жена. Леункината керка, коа чула овье сборой, се вратила къй майка си и клала на памет се, шчо чула и видела. Шчо туку дошла, майка йе я опитала, зашчо не е донесла огон. Тая йе отгоорила оти било местото далечно, та се уплашила да ойт дури тамо да не имат нешчо арамии. Керката скрила от майка си се она, шчо чула и видела къй огнот.

Во темни зори ушче кинисале да си одеет дома со голема радос и да му кажеет на татка си оти бог 'и зарадвал со мъжко дете. Коа си дошле дома татко им се зарадвал и сета род-роднина и приятели се зарадвале. На часот поелял да бадемосеет кукята со вар и да я нашареет со свекакви бои. Зияфети по зяфети, се се веселиле.

Детето от ден на ден растело и порастило и до дваесет години - цел мъж се сторило.

Татко му сакал да го женит.

Керка му, оная, шчо беше чула наръчниците къй огнот, никому нишчо не беше казала и не остаала татка си да го оженит. Най-седне, немала шчо да чинит, кандисала и таа. Юнакот го свършиле (го годили) во еден други град, за една керка кочена на еден богат чоек.

Дошло време да стореет бракот. Каниле сватои и се насобрале чудно чудо. Свекорот, зетот и сватбарите търнале сватои да я земеет невестата. А пак сестра му, шчо беше слушала наръчниците се променъла во мъжки рутишча и обула скорни до колена.

Сватойтеошле у тестот, яле, пиле, зеле невестата и си търнале да си дойдеетдома у зетот. Пътем 'и фатила горешчината. Сватойте, за да си отпочинеет, фатиле ливадето, под сенките да пладнивеет. Зетот и сестра му, шчо не се отдельвела от брата си, седнале на едно отдалечено место, под едно дрео големо, под еден чинар (яор), за да изчинеет. Зетот легнал да поспият, а сестра му го вардела, зашчо знаела оту можит нешчо зло да му се сторит, спроти наръчниците, шчо сборвеле во оноа време. Си собула скорните (чизмите) и се била на скок. Туку в еднож от дреото се фърлила една змия къй зетот. Тая, сестра му, како готоа шчо била на свекоя декика, шчо туку се фърлила змията, я пречекала во скоренот и стиснала устата на скоренот. Тога наръчала да завалеет настърна еден голем огон, за да я изгореет змията. Запалиле силен огон и го фърлиле скоренот со змията в огнот. Тая беше наръчала на брата си ушче по-напред да влезит во кочията, шчо била затворена све со джамой. Коа я фърлиле змията в огнот, тая фатила да пишчит и да чвичит. Зетот коа чул пискойте, без да знайт шчо йе работата, отворил пенджерето от кочията да видит шчо се тийе чвикой. Тога змията скокнала и се фърлила во кочията, та го къснала зетатого по челото. Той от боли паднал и на часот починал (умрел).

Тога сестра му им разказала света история братоа си, како татко йе бил разлютен, како сакал да я оперит майка йе, зашчо му рождала све женски, како седне ошле в планина; како тамо майка йе стигнала (родила) мъжко дете и како ошла седне къй огнот и нашла къй него три жени, наръчниците и како тийе се разгоорвеле за детето; како ке умрело ушче пред да влезит дома си со невестата така, како шчо им се сторило, та за тоа тая се облекла во мъжки рутишча, за да го вардит да не му се сторело нешчо, ама све било по пустина. Тога сите рекле на татка йе, оти писаното си йе писано и не е чаре - тоа ке се изполнит. Тийе си ошле дома си, а невестата си се вратила назад у татка си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.