104. ЦАРСКИЙОТ СИН ИЛИ "ПРАИНАТА СЕКОГА НАДОЛЬВИТ"

Том 2: Приказки и предания

Едно време си бил еден цар. Той си имал едно дете. Майка му на детето умрела, та татко му се преженал за друга - зел мъшчаа на детето. Мъшчаава си родила многу деца, та само свойте деца си 'и любела, а пасинчето го мразела.

Еден ден мъшчаата му велит мъжое си - царотому: "Ти ова дете изтерай го или загуби го, зашчо коа ке порастит и ние ке умриме, тога тоа ке 'и изтерат овье деца и ке ни 'и остайт сирачина." Потем малу време царицата поеляла на измекярите си, да го земеет детето, пасинчето, да го отнесеет на некоя планина и тамо да го загубеет и за белег оти го загубиле да йе донесеет пърстето малоо от десната му ръка. Измекярите царичини го зеле детето да го отнесеет на планината, къде шчо им поеляла царицата. Кога го отнесле йо планината, детето им рекло: "А бре братя, вие знам мене шчо сакате да ми чините, - да ме загубите; туку, ако сте божи люге, земите ми го малоово пърсте и отнесите йе го на царицата, мъшчаа ми, за белег, оту сте ме загубиле, а мене пушчите ме да си одам къде ке ми гледеет очи." На измекярите им се нажалило, та го пушчиле; му пресекле само малоото пърсте и йе го занесле на царицата, а детето го остайле да си хойт къде му гледеет очи.

Детето си търнало по гората и тамо нашло еден царски сарай, пак си рекло: "Хайде да влезам нътре, зашчо и яз сум царски син, та можит да ме прибереет." Детето влегло во сарайот, ама не нашло никого, а саде еден змех слеп. Змеот си имал четересет овци и едно магаре куцо. Овците си 'и молзел и со млекото нихно се ранел. Млекото го държел во еден казан голем. Детето, како дошло до змеот, се прибрало до казанот и му ядело от млекото, а змеот не гледал; туку познаал оту млекото му се намальвело, та се чудел: аджиба кой му го ядел млекото? Поминале еден ден, два, три, пак млекото му се намальвело. Най-седне заграбил со ръцете околу казанот, та го фатил детето, шчо му го ядело млекото. Детето му се молело: "Аман, пушчи ме, ти се молям, прости ме сега, сум паднало во ръцете твой, шчо сакаш, можиш да ми чиниш." А змеот никако не го пушчал. Той си го зел да му чинит измет, - да му молзит овците и да му чистит сарайот. Потем некое време му дал и ключойте от сите одаи (до сарайот имало четернаесет одаи) и му наръчал: "Сите одаи да 'и отвораш, да 'и метиш, а саде две одаи да не отвораш." Детето ходело свекогаж, отворало одаите и 'и метело, а само двете одаи не 'и отворало. Еднож тоа си помислило само со себе: "Шчо ми наръча змеон да не 'и отворам двене одаи, требит да имат нешчо во ними; я хайде да отключам, за хунер, та да видим шчо имат?" Така детето отключило една одаа, коа гледат, шчо да видит? - Во стред одаа една чешма, шчо течела све злато. Потопило си глаата во чешмата, та му се сторило саде злато. Седне отключило и другата одаа, а шчо да видит во неа? - Еден кон, влакната негой сборвеле, та го опитале: "Шчо си барало овде, море дете?" Детето му разказало све, како дошло. Коньот му се помолил на детето да го извайт малу на двор, да прошетат на бела виделина, та му се таксаал шчо сакат да му дайт. "Пак ако сакаш, - му велел коньот, - хайде двайцата да си бегаме негде, само ти извързи ми свиве влакна от опашкава, за да не му кажеет на змеот." Детето, готоо за беганье, му извързало свите влакна от опашката, се качило на коньот, зело со себе еден масолник полн со масло (дървено) и еден чешель, како шчо беше го научил коньот и си побегнале. Коа фатиле да излегвеет от сарайот, едно влакно не извързано харно, извикало: "Змеу, змеу, избега детето; ти го зеде и коньот." Змеот на часот вяхнал куцото магаре и потърчал по ними. Овье бегаешчем, змеот 'и привтасал. Тога коньот му велит на детето: "Изфърли го чешельот". И тоа го фърлило, та се сториле еден ред търне. Дури да въркулит търнето змеот со магарето, тийе избегале и се отдалечиле. По-тамо змеот пак 'и привтасал. Тога пак детето изтурило масолникот со маслото, та се сторило езеро от масло и змеот со све магаре се удайле во него.

Ходеешчем седне по път коньот со детето, коньот му велит: "Хайде сега да се вратиме назад, да хойме во куките на змеот". Тийе се вратиле назад и си дошле во змеовийот сарай. И така детето со праината се сторило како цар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.