101. ДЪРВАРЧЕТО, МАЧЕТО, ЗМИЯТА И РИБАТА ИЛИ "СТОРИ ДОБРО И НА ЖИВОТНИТЕ, ТА НЕ КАЙ СЕ"

Том 2: Приказки и предания

Едно време си била една баба. Тая си имала едно дете и си го прашчала ката ден на дърва. Бабата секой ден си изпредвела по едно вретено прежда, та го давала на детето да го продаат. Тоа го продаало вретеното прежда за по една пара, а парите, наместо да 'и носит майце си, тоа со ними чинело добрини, откупило едно маче и едно куче, како шчо ке видиме по-долу.

Едножка, одеешчем си на дърва, детето стретило едни дечишча, къде бияле едно кученце малоо. Нему му се нажалило за кученцето, та го откупило от ними со една пара и така го откинало от биеньето. Кученцето търнало по дърварчето.

Другож пак, ходеешчем на дърва дърварчето, стретило друдзи дечишча, къде бияле едно маченце и ке го опереле. Нему му се нажалило и за маченцето, та, со арно, со лошо, дало си и парата на децата и го откинало и него от бияньето. Тога и мачето търнало по дърварчето и от тога веке и обете, кучето и мачето, оделе све по дърварчето, къде и да одело то.

Едножка пак, бидеешчем в планина и береешчем си дърва, дърварчето доглеало една бука горела, а на буката една змия пишчела и викала за помош. Детето се приближило до буката и змията му се помолила да йе поможит, да йе откинит от огнот. "Ми йе страх - рекло дърварчето - да не ме късниш!"

- Не! - му отгоорила змията - немай страх, не те гибам, туку ке ти даам шчо ке сакаш!" А дърварчето спружило еден съръг на буката, а змията се завила околу съръгот и откинала от огнот. Тога таа му рекла: "Сега отнеси ме къде змеот, царот на змийте; той ке ти дайт едно кесе пари, а ти да го не земаш, туку да му го сакаш пърстенот, шчо го имат под йъзик и, от како ке ти го дайт, и ти да си го клайш под йъзик и тамо секога да си го държиш, та со той пърстен, шчо ке сакаш, ке ти се чинит."

Дърварчето ошло со змията при змеот, змийскийот цар и како шчо беше го научила тая, му посакало пърстенот. Царот му го дал и тоа си го клало под йъзик, та си ошло дома.

Кога си дошло дома, дърварчето рекло майце си: "Майко! да ойш у царот, да му я посакаш керка му." И майка му ошла и я посакала цареата керка за сина си. А царот я изтерал и йе рекол: "Хайт от тука ти, дали за дърварче ке я даам керка ми? Нека син ти напрайт сараи како мойве, та да му я даам." Дърварчеата майка си отишла дома и му казала синое си шчо йе отгоорил царот. Тога дърварчето рекло на пърстенот: "Сакам кукява да ми се сторит како царскине сараи", и на часот се сторила како царските сараи. Пушчило пак майка си при царот повтур да му я сакат керка му и да му кажит оти син йе напрайл како негойте сараи, та дали ке му я дайш али не? Тая ошла при царот, му казала за сараите синои си и пак му я посакала керка му. А царот пак йе рекол: "Нека сега син ти го постелит со злато пътот, къде шчо ке поминит керка ми, та да му я даам!" Майката си отишла пак дома си и му казала синое си шчо йе рекол царот. "Царот ми рече - рекла таа - да го постелиш со злато пътот, от царската врата до твоята, къде шчо ке поминит керка му, та така да ти я дайт; така велит царот." Детето со пърстенот пак го послало свийот път от царската врата до своята све со злато и пак я пушчил майка си при цара, да му кажит и да му я сакат керка му. Тая ошла и рекла царотому: "Честити цару; ето син ми посла свийот път от твоята до нашата врата све со злато; ех, сега ке му я дайш керка ти?" Царот пак йе отгоорил: "Нека напрайт син ти бахчи (градини) како мойве, да пейеет бильбили и соколи, како во май, та тога да му я даам." Майката си отишла дома и му казала синое си шчо йе рекол царот. Детето пак рекло на пърстенот: "Сакам утре, кога ке станам, да найдам бахчи, како царскине со бильбили и соколи"; и утрината се сторило спроти саканьето негоо. Майка му пак ошла при царот, за да му я сакат керка му. Тога царот йе рекол: "Да дойт син ти со сватой све со бели коньи и облечени све во бели рутишча." Син йе зел сватой све со бели коньи и облечени све во бели рутишча, та отишол при царот, зел керка му и си дошол дома со невестата.

У царот имало еден верен измекяр (кажвеет, бил арап). Еден ден арапот йе велит на невестата: "Дали не мойш некако да му разбериш мъжое ти со шчо праит све, шчо да смислит?" А тая му рекла: "Той имат еден пърстен, шчо си го държит под язик, та со него све си вършит работата!" Арапот повторил: "Дали не мойш некако да му го земиш и да ми го дайш мене? Той веке све си имат, та не му йе веке потребен!" - "Не можам да му го земам, - рекла невестата - той си го държит све под язик!" - "Накваси го - рекол арапот - малоото ти пърсте во вода; седне напипри го в пиперникот, та пикни му го во носот, кога ке спият, той тога ке кихнит и пърстенот ке му паднит от под язик во постелята; ти тога земи го и дай ми го мене!" Невестата све така сторила и му го дала пърстенот на арапот, а той го зел и си го клал под язик.

Еден ден арапот рекол на пърстенот: "Сакам да ме крениш на планина со све сараине от дръварчето и да се стореет мои, а тоа да си останит пак во племнулето първо." Той час се сторило така. Утрината детето, царскийот зет, се почудил како така се нашол во племнуле сиромашко, та йе рекол майце си: "Майко, ке го земам магарено, кучено и мачено, та ке одам секъде, ке шетам, да си 'и барам сараите." Детето си зело магарето, кучето и мачето и търнало да си 'и барат сараите.

Тие ходиле, шчо одиле, дошле до една река, шчо течела мошне силно. Край реката детето нашло една риба отвъртена на плешчи на сухо; я фатило и я фърлило во водата. Рибата му благодарила за доброто и му рекла: "За ова добро, шчо ми стори ти и яз шчо сакаш добро ке ти сторам; подсечи ми от перава, та кога ке имаш некоя потреба от мене, подгори 'и, яз той час ке ти дойдам на помош!" Детето подсекло от рибините пера и си 'и скрило.

Потем малу ходенье, тоа 'и догледало сараите. Тога 'и пушчило кучето и мачето да влезеет во сараите да го земеет пърстенот от арапот, та да му го донесеет. Тие ошле - мачката се качила горе во одаите, а кучето останало долу на вратата. Тога глусците чинеле сватба. Мачката, кога влегла, им грабнала зетатого. Свите глусци се собрале околу мачката и йе се таксаале све, шчо би сакала, да йе стореет, само да им го пушчит зетот.

Мачката се сторила кайль да им го отпушчит зетот, ако тийе, глусците, му го земеет пърстенот от арапот, та да йе го донесеет. Таа 'и научила и како да му го земеет. - "Наквасите си - им рекла - опашките во вода, седне напиприте 'и во пиперникот и, коа той ке спият, пикните му 'и во носот, той тога ке кихнит и пърстенот ке му паднит. Вие земите го и донесите ми го мене, та ке ви го даам зетот!" Глусците сториле така, йе го донесле пърстенот на мачката и тая им го отпушчила зетот, а си зела пърстенот и си ошла. Кучето я чекало долу на вратата и таа му викнала: "Бъргу да си бегаме, - пърстенот го зедоф"; и си отишле. Колку дошле до една река (приказвачката велит "до река Дунав"), мачето рекло на кучето: "Сега да те вяхнам тебе, да го поминиме Дунафов." Кучето легнало, а мачето го вяхнало да преминеет реката со пливанье. Коа дошле до стред река, кучето йе рекло на мачката: "Дай ми го пърстенот мене, яз да го носам, ако не, ке те бухнам в рекава!" Мачката, за да му го дайт, го извайла от уста, ама даваешчем му го, пърстенот паднал во реката. Ами сега? Ошле при стопана си, при дърварчето, мачката му кажвит како го зеле пърстенот и како кучето йе го посакало, а кока тая кему го дадела, йе паднал во реката. Тога на детето му текнало за рибата, подгорело от нейзините пера, шчо беше зело со себе. Нейзе йе дожежило, та в час довтасала къде него и му рекла: "Шчо потреба имаш отмене? Ево дойдоф." Детето отгоорило: "Ми падна еден пърстен во стред река; дали можиш да ми го извайш?" - "Можам, - му рекла тая - сега ке ти го донесам!" Той час рибата норнала дури на дното во реката, го нашла пърстенот и му го донесла. Тоа си го зело и си отишло.

От како си го зеде детето пърстенот и си отиде дома, му велит: "Сакам да бидам, како шчо си беф по-напред - сарайот да бидит мой, а арапот и невестата моя во една одаа да се!" Той час се сторило така. Тога детето викнало теста си, царот, на първиче. Той му дошол, туку, колку шчо седел, никако не я побарал керка си. Седне станал, та го изшетал сарайот зетов си. Зет му тога му отворил вратата и на таа одаа, во кояшчо спияле арапот со керка му и му изказал све, шчо му сториле тие. Царот, коа видел тоа и чул све, шчо му изказал зет му, изтърнал сабията и им пресекол глаите на арапот и на керка си, а на зета си му рекол: "Ке ти я даам стредната ми керка."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.