100. ЛОШАТА СНАА

Том 2: Приказки и предания

Едно време си биле една майка, син и снаа. Кога си одел на работа, синот свекога йе наръчвел жене си да я гледат харно и да а честит свекърва си - майка му. Невестата му велела оти си я честит и ке си я честит како своя майчица. А наместо да я честит и да я имат како майка, таа и леб издоста не йе даала да ядит, а я натервела да изпредвит ката ден по-напред по три вретена предено, седне да поиграт хоро и да попейт песма, та одвай седне ке йе дадела едно короманче сух леб, нека гризит без зъби, нека пукнит.

Син йе секогаш я опитвел жена си дали я глеат и я честит харно майка му и таа му отгоорвела: "Како не? Ух шчо ме найде? - си я честам и си я имам како майчица! Той я опитвел и майка си и йе велел: "Майко мори, дали те гледат харно и дали те честит снаа ти?" На старата йе било страх да му кажит вистината синое си, та после къде ке хойт от снаа си? "Мошне арно ме глеат и ме честит" - му отгоорвела тая.

Така многу време се работало дома му и старичката многу време търгала судни мъки от снаа си, а никако синое си му не кажвела, кутрата.

Най-седне еден ден йе дошло веке до носот на старата, не можела да търпит и да крият за по-тамо и да му не кажит синое си, та кога овай я опитал пак: "Како вървиш, майко, со снаа ти?" Таа му отгоорила: "Ако сакаш, синко, да разбериш како поминвам со снаа ми, скри се еден ден во сергенон, да видиш со свойте очи, та да разбериш!"

От той отгоор син йе се сетил тога оти ке имат нешчо, не арен помин, та еден ден, кога ке си одел на работа, се скрил во сергенот, без да го разберит жена му и вес ден седел нътре скриян, за да видит шчо ке бидит. А не постояло многу време, той и сам се уверил за поминот майчин си со жена му; ево како:

Снаа и свекърва си седеле в одаа и си пределе. Дошло време, та йе се прияло на старата и йе велит снае си: "Дай ми троа леб, съно, да къснъм, ми се яйт!"

- Тресни тука, преди - йе отгоорила налютена снаа йе - не си изпрела ушче вретената, како ке сум ти дадела леб да трескаш? Да пукниш от него!

Старата пак йе се молела милно:

- Дай ми, мори съно, троа лебец, да къснъм, ми се яйт; стар чоек сум!

- Тресни тука, изпреди вретената - йе повторила снаата. Най-после старата свекърва изпрела трите вретена, та пак йе се молела снае си, да йе дайт едно парче леб: "Ето мори съно, съничко, 'и наполниф трите вретена; дай сега да си къснъм троа!!"

- Стани сега, тресни, поиграй троа хоро - йе рекла саата - и попей ми една песма, ако сакаш да ти даам!

Старата пак милно йе се молела: "Къде сум можела яз, мори съно, да сум играла хоро! Яз сум стар чоек!"

- Пукни, тресни, стани поиграй, ти знайш, ако сакаш да ти даам да трескаш! - йе рекла снаа йе. А син йе скриян в серген, све слушал и малчел!

Най-седне видела, не видела старата свекърва, станала да играт хоро и да пейт песма! Тая фатила да играт со двете ръце кренати и да пеит: "Ето вака, море синко, ката ден! Ето вакаа, море синкоо, ката ден! Ето вакаа, з' едно парче ката деен!"

- Шчо така пейш, мори вешчице ниедна? - йе извикала снаата, - пей хубоо де, да би ти треснале очите!

- Ами како, мори съно? Не знам инако! - йе отгоорила кутрата свекърва и фатила пак да пеит: "Ето вакаа, море синкоо, ката деен!"

- Ах, да би ти треснале очите, вешчице ниедна, - извикала снаата - шчо не пейш харно?

И кренала фурката да я удрит свекърва си по глаа!...

Мъж йе до тога слушал и гледал, а малчел и търпел; чекал да видит до край све, шчо ке бидит. А, кога видел оти жена му кренала и фурката, да я удрит свекърва си по глаа, тога не можел веке да търпит пойке, а в еднож, апансъз, избърснал от сергенот, се фърлил над жена си, я фатил за пърцъг и, со истата фурка, шчо беше я кренала тая, да я удрит свекърва си, той со една ръка държеешчем я за пърцъг и со другата фурката, въртил, удрил, въртил, удрил, та йе наместил коските и на свекое удиранье йе велел: "Дали вака я честеше майка ми како майчичка, кучко ниедна!" Тая тога му се молела да я простит; му падинала метании и нему и свекърве си се кълнела оту от тога веке наседне ке я честит. От како я избил харно, мъж йе я простил и тая от тога веке фатила да я честит свекърва си како майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.