|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
870. * * *
Том 1: Песни
- Поминувам, наминувам,
на бел камен поседнувам;
тежки порти, затворени,
а прелези, преградени.
Не сум пиле, да прелетам;
не сум вода, да прелеям;
не сум змия, да се спълзнам;
тук сум юнак за девойка!
- Та фати се за два кола,
за два кола ясенови.
Прехвърли се в рамни дворье,
в рамни дворъе момини,
- Та се фатиф за два кола.
За два кола ясенови,
та се хвърлиф во момини,
во момини рамни дворе.
Найдоф мома, дека спият,
става клало под трендафиль,
глава клало под карафиль,
ръце клало в рам босильок,
а нодзете, в бистра вода.
Жаль ми беше да го збудам.
Та си собраф киска цветке,
го наквасиф с бистра вода
си попръскаф малко моме.
Тога моме се разбуди.
Охрид - Македония.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|