862. ПЕТКАНА И МЛАД СТОЯН - ПРАЗНА ЛЮБОВНА НАДЕЖДА

Том 1: Песни

Рано ранила Петкана
на белегего Дунафа:
- Добро ти утро, Дунафе!
- Дал ти бог добро Петкано!
- Дунафе, джаним Дунафе!
Яз нешчо ке те опитам,
ти мене прао да кажиш,
жити твоята глобина,
жити твоята ширина!
От как се зора зорила,
от как се петли пеяле,
колку гемии минале?
Дали помина млад Стоян?
- Петкано, джаним Петкано!
Яз право тебе ке кажам;
жими моята глобина,
жими моята ширина;
от как се петли пеяле,
от как се зора зорила,
триста гемии минаа:
първа гемия, бел восок;
втора гемия жолт темян;
третя гемия, млад Стоян,
со шарен кавал свиреше,
во кавал песма пейеше:
мъжи се, мъжи, Петкано,
дури си младо, зелено;
дури си бело, цървено!
Мене ме майка кълнала,
да не се женам чужджина,
ако се женам чужджина
яз, да си вземам вдоица
со дванаесет сираци;
ако се женам при майка
яз, да си вземам девойка
от дванасет години!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.