859. ДВА БРАТА СКАРАНИ И УМНАТА СНАА ПЕТКАНА

Том 1: Песни

Де гиди вино червено
и тая бистра ракия,
никога добро не стори,
и снощи не е сторила.
Два са се бракя напиле,
напиле, па са се скарале;
имане с кантар мериле,
ливади, с дълги ортоми;
ниви с копрале делиле,
сал си са туку остале
до два хатове ранени
и два ми сиви соколе;
сал них си не са делиле,
че един за други ще пищат.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
Петкано, мори Петкано,
нещо ща да ти зарачам;
ако го, любе, не свършиш,
язика ще да ти отрежа,
да идеш нова чаршиа,
да вземеш черна отрова,
та да привикаш брата ми,
убаве да го нагостиш,
та да го, любе отровиш,
та да ни останат, либе ле,
до два атове ранени,
и до два сиви соколе!
Петкана итра, разумна;
отиде нова чершиа,
не купи черна отрова,
но купи вино, ракиа;
та па привика брата му,
та го убаве нагости,
та го стаята заведе
и на мъртвите предаде,
запалила свешчи факлии...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.