855. СТОЯН ОВЧАР И ВЛАСИ АЙДУЦИ

Том 1: Песни

Стоян си стадо размами,
нагоре Стоян, надолу,
низ Дунав, Стоян, въз Дунав,
па легна Стоян, та заспа
под столовато ореше.
Кога се Стоян събуди,
стадо ми отвъд, през Дунав,
черни го власи дслеа
на дванаесе делове.
Стояну делба фъргаа
караджа овен, аладжа
и тая овца переста.
Кога се Стоян събуди,
Стоян на овен думаше:
- Караджа, овен, аладжа,
я се разиграй, овен аладжа,
та си власите разбишкай,
та ми стадото преведи.
И овеня се развърте
та власите разпадил;
тогава стадо си превел,
та го е Стоян приел,
и роговете му позлатил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.