837. СВЕКЪРВИНА КЛЕВЕТА - 2

Том 1: Песни

Седнал ми е Стефан, Стефане,
да яде Стефан да пие
с негова стара майчица,
с негова булка, Еленка,
с негови две дечица.
Еленка, булка хубава,
Еленка вино залива
с бяла чаша стъклена.
Яли са, що са и попили,
виното им ся довърши.
Еленка, булка хубава,
запали свещи вощени,
вземала китка ключови
и отвори изби дълбоки,
наточи вино червено,
наточи и ся повърна;
на прозорците си постоя,
постоя, та си послуша.
Стефановата майчица,
тя на Стефана думаше.
- Стефане, синко Стефане!
Що не похайкаш булката,
похайкаш, да я поучиш?
Че тя ми хатър не гледа,
в къщи ми пътьо премина,
като й рожба заплака!
Стефан мами си думаше:
- Мо мале, мо стара мале!
Еленка й млада, глупава,
Не знай хатър да гледа.
Днеска й клета събота,
утре й света неделя;
утре ще я похайкам,
похайкам да я поуча!
Яли са, що са попили,
и двамата са легнали,
Стефан Еленки думаше:
- Еленке, булка хубава,
Еленке, моя първа първино!
Утре й Света неделя;
да раниш рано, подраниш,
примяна да ми извадиш,
примяна от първо венчило;
да ся хубаво примена,
па на чернова ще ида.
Пък ти, Еленке, да раниш,
направи свещи вощени
за мене вещи за тебе;
помети равни дворове,
наведи гладки столове,
извади гирджик примяна,
дьето е от венчавани,
де ся хубаво примени;
аз ще с гости да дойда,
ще си вратата похлопам,
да ми вратата отвориш!
Еленка й булка хубава,
ранила и рано в неделя,
отвори сельви сандъци,
че ми й примяна извади,
дьето й от първо венчило;
че ми ся Стефан примени,
и на черкова отиди;
(не си й той на черкова отиди
най си той ми отиди,
отиди да търси,
да си ножчето наточи).
Еленка, булка хубава,
направи свещи восчени,
примети равни дворове,
нареди гладки столове,
извади гирджик примяна,
дьето й от венчавани,
че са й вратата похлопа,
ето ти й вратата захлопа!
Еленка, булка хубава,
Еленка врата й отвори
и си на прага застана.
Стефан си тоз час в джобови бръкна,
та си ножчи ханджарчи извади
и си Еленка удари,
и подир Еленка, себе си,
и на Еленка думаше:
- Лежи, Еленке, да лежим,
ако не сме ний един дом,
нека сме ние един гроб;
да ся находи майка ми
по моите двори широки,
но моите къщи високи!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.