835. СТОЯН И МАРЧА ПОПОВА

Том 1: Песни

Хранила й майка гледала
едного сина, Стояна,
побърза, че го и ожени
за гюзел Марча Попова.
Мина ся една година,
мъжка си рожба добили.
Стояновата майчица
на сина Стояна думаше:
- Сино льо, олум Стояне!
Ето ми цяла година
като тя, сине, ожених,
софрата й не ся дигнала,
трапеза не разтребена;
дали й булката хубава?
Или й твърде родовита
или детето орлия
от булчените, олум, родове,
повече, олум, нейни достове!
Булката й я чула, разбрала,
голям й хатър остана,
грабнала й бели бакъри,
че й за вода отишла;
студна си вода донесе,
мъжка си рожба окъпа,
окъпа и го й повила
и го в люлката гудила;
че влезе горе в горници,
отключи пъстри сандъци
извади мъжка премяна,
мъжка премяна, овчарска,
че й облече примени,
надяна калпак бошначки,
че влезе в темни ахъри,
изведе конче хранено,
че го обседна, обузда,
че го възседна, препусна,
из цариграшка чаршя,
до цариграшки бербери;
руса си коса обръсна
и руси перчен остави.
От там си конче възседна
възседна, та го препусна,
из цариграшка чаршиа.
на пъкьо срещна овчаре,
овчаре, бели котлене.
Марджа овчаре думаше:
- Овчаре, бели котлене!
Та рачите ли шиленгар,
язи шиленгар да дойда?
Овчари думат на Марджа:
- Ния шиленгар имаме;
ела ни кехая ни стани!
И Марджа стана кехая.
Пасала е девет години,
добро иманье спечели,
овцете со кехаите,
девет кемери напълни.
Марджа овчари думаше:
- Овчаре, вие, кехаи,
яз назад ще ся повърна
къмто наши виляет;
и аз имам темни ливади,
да си овцете вкарам
в моите темни ливади -
овцете назад върнали,
и Марджа ся назад повърна,
та са овцете вкарали
в техните темни ливади;
че распя сини чадъри.
Марджа под чадър поседна,
Стоян чаири косеше.
Кат ги видя млад Стоян,
и на овчари думаше:
- Изкарайте си овцете
из моите темни ливади.
Овчари думат Стояну:
- Ние, холан, не знаеме!
Нас ни кехая доведе.
Ей го кехая, де седи
там под сините чадъри.
Стана Стоян, отиди.
От далек му ся поклони,
от близу му селям даде
и на кехая думаше:
- Кехая, холан кехая;
я изкарай си овцете
из моите темни ливади,
да ми не търлят ливади?
Кехая дума Стояну:
- Стояне, холан Стояне!
Нека ми пасът овцете,
ний ся, холан, познаваме,
ази съм у вас доходял,
и съм на конак кондисвал.
Нещо ще да тя попитам;
ти имаш стара майка,
и имаш мъжка рожба;
майка ти жива ли е?
И детето ти порасна?
Стоян кехаи думаше:
- Кехая, холан кехая!
Детето ми порасна;
ето ми до три години,
как е майка умряла;
ето ми девет години,
като ми е булка забягнала!
Кехая дума Стояну:
- Да видиш, познаваш ли я?
Стоян си кехаю отговаря:
- На лява ръка белег имаше.
Кехая си ръка подаде,
и си Стояна попита:
- Да не съм ази, Стояне?
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.