827. МОМА КОЙДАНА И СНАХА Й

Том 1: Песни

Зелен ми ореф цутеше,
зелен да бидит за зима,
сенка да държит за лето.
Под сенка седят юнаци,
со игла седла шийея,
сребрени узди лейея,
миела мислея, да ходят,
дурн по мома Койдана.
Койдана во двор седеше,
тънка си риза везеше,
тънки си пръсти кършеше,
дробни си солдзи ронеше.
Тука помина снаа йе;
тая йе нейзе велеше:
- Сестриде мори, Койдано!
Шчо рониш дробнине солдзи?
Шчо кършиш белине пръсти?
- Ей, гиди мори, снао ле,
та како да си не плача,
кога йе место далеку?
Каде ке вида роднина -
- Молчи, сестрице, не плачи;
не си от мене по-скрая,
кога по мене идея,
вишни череши цутея;
кога се назад вратифме,
вишни череши здрейея,
девери гранки кършея,
мене на скути върлая!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.