806. * * *

Том 1: Песни

На среща един танец от девойки, от най-зрялата до най-малката възраст, наредени според възрастта - най-големите напред, а най-малки и назад, представят се две други, доста възрастни моми, хватени ръка за ръка како на хоро, пеящи следующата песен:

- Питам, просам; питам, просам,
ова даль е наше, ова даль е наше?

А танчарката на хорото (хороводката), заедно с дружките си, тоже пеяща, пита ги:

- Шчо питате, шчо просите,
море, два просяка?

А они отговарят:

- И питаме и просиме
на крайноно моме! (2)
- Шчо давате, придавате,
да ви го дадеме?
- Ви даваме, придаваме
еден топ аладжа.
- Наши жени, наши жени
аладжа не носеет.
- Ви даваме, придаваме
еден топ кутниа.
- Наши жени, наши жени
кутниа не носеет!
- Ви даваме, придаваме
еден кутел йъчмен!
- Наши коньи, наши коньи
йъчмен не ядеет.
- Ви даваме, придаваме
еден кутел бисер.
- Заприте си, вързите си
бесните хъртои.
- Ак сакате, ак сакате
да ви го дадеме!
- Запрени се, вързани се,
в зинджир се кладени.
- Заприте си, вързите си
силните хатои,
ак сакате, ак сакате,
да ви го дадеме.
- Запрени се, вързани се,
в пайван се кладени!
- По елите, по елите,
да си го вземете!
- Отворите, отворите
порти, да влезиме!

Отварят вратата двата просяка, подкреваещем ръцете си, хватени една за друга, следователно целий танец върви низ отворената врата между просяците моми. Но щом извървят вейте моми и момичета и дойдат до крайното, просимото момиче, вратата се затваря, задържват последнето и го притурят при себе до втората, та прежните две просецки стават три. След това тези последните захващат да пеят както следва:

- Кадри бефме, вредни бефме,
та ви го зедофме.

А другите отговарят:

- Лошо беше, гърдо беше,
та ви го дадофме;
не знаеше, не знаеше
(...)
- Ак не знаит, ак не знаит,
ке си го учиме.

Така хороводката, от която се зе момето, следва да разказва едно по друго, че грабнатото моме не знаело да работи никоя от домашните работи, а просяците и сграбившите го отговарят за всекоя работа отделно, че ще си го учат. Но най-после провикнат й се:

- Мори, сватке, магарице,
защчо не си го учила?

а тя отговаря:

- Учи, карай, учи, карай,
ука не фашчеше!

Така после начинаещем пак от начало същата песен, зимат второто крайно момиче, после третето, четвъртото и така до край, догдето ги вземат всичките от танецът, та си направят свой танец, като първийот остане танчарката, която в играта се брои като сваткя или майка, що имала много щерки за мъженье. Играта и след това още следва, но под друга форма вече, която, като непринадлежаща тук, конечното й изложение отлага се за другаде, където ще бъдат изложени и други още игри.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.