803. ЯНА И БРАТ

Том 1: Песни

Кинисала Яна по край бел Дунафа:
- Що туку ми шеташ, Яно, по край бел Дунафа?
Даль цара любиш, Яно, иль царему сина?
- Ни цара любам, лудо, ни царему сина,
туку си го чекам, лудо, мойот мили братец;
от како пошло, лудо, пуста чуждина,
ето ми имат, лудо, девет години;
ни книга ми пушнат, лудо, ни сам си идит;
цару войска дойде, лудо, а брат ми не дойде!
- А ти да го видиш, Яно, дали го познаваш.
- Яз да си го видам, лудо, яз си го познавам,
на десната нога, лудо, шест пръсти ми имат!
- Наведи се, сестро Яно, извади ми скорен,
извади ми скорен, Яно, от деснава нога!
Му изваде скорен Яна от десната нога,
от десната нога, Яна, с неговийот нишан.
Како се сгушнаа, така се смрамориа,
така се смрамориа сестра, та и брат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.