801. СТОЯН ДЖЕЛЕПИН, БЕЛА РАДА И СЕСТРА Й НЕДА

Том 1: Песни

Утакми се бела Рада
за Стояна джелепина.
Ка се от годеж върнаха,
Рада се болна поболи,
глава от зглаве не дига.
Радина майка, мащеха,
(ели е пуста мащеха?)
често на пазар отажда,
Стояну абер отпраща,
да дойде Стоян джелепин,
защо ке Рада да бега,
со царевио кафеджия.
Радин бабайко, бабайко
често на пазар отхажда,
Стояну абер отпраща,
да не доходи млад Стоян,
да не доводи сватове;
от ка си Рада такмиме,
ка се от годеж върнаме,
Рада се болна поболи,
глава от зглаве не дига!
Стоян сватове наканьил
и кумове си укумил
и девери си удевери,
па си за Рада ойдоа.
У дворове навлезнаха,
у трапези наседнаха.
Три дни пиха и ядоха.
Проговори кум господин.
- Радин бабайко, бабайко!
Изведете бела Рада,
куму ръка да целива.
И се редом по трапеза;
д'армасаме, да а венчаме;
защо ни е дом далеко,
два дни по гора, по вода,
три дни по полье широко!
Изведоха бела Неда,
куму ръка да целива
и се редом по трапеза.
Ка а видел млади Стоян,
он си па кумо говори
- Куме ле, господине ле!
Промьениха ни момата;
това не е бела Рада;
това си е бела Неда,
Рада е бела, цървена;
бела е като грудица,
цървена като ружица;
а тая жълта, зелена,
като дуня недозрела,
а неранджа прездреана!
Кум си Стояну говори:
- Стояне, младо джелепче!
Това си е бела Рада;
Рада е болна лежала,
та е лице промьеньила!
Си си сватове пойдоха
и невеста изведоха;
си сватове обседнаха
и невеста на кон качиха.
Проговори млади Стоян:
- Куме ле, господине ле!
Прости ми, благосови ми,
назад да се повърнем;
кога невеста изведохме,
влашки си ножи изроних
у далбоки си земници,
та да идем, да си вземем.
Кум си Стояну говори:
- Просто да ти е, Стояне;
тизе се назад повърни,
та си земи влашки ножи.
Не си е Стоян ножи изронил,
но си е Рада согледал,
дека Рада болна лега
у далбоките земници.
Па си Стоян у земници влезнал,
та си на Рада говори:
- Радо ле, Радо хубава!
Дека си болна легала,
твоята майка, мащеха,
(нели е пуста мащеха?),
она си мене излъга,
та си доведох сватове,
та ми даде бела Неда!
Та си се с Рада прощава;
надникна да я целива,
дваж му се уста пукнаа,
три капки кърви капнаа
на нойното бело лице;
па си пойде млад Стоян,
врана си коня обседна,
обседна я, разигра я,
и си сватове пристигна.
Минаха гора зелена,
приблизиха при бел Дунав,
па ке по Дунав да пливат,
Стоян па кумо говори:
- Куме ле, господине ле!
Прости ми, куме, господине,
при невеста да прийдем,
на коня дизгини да стегнем,
че Дунав че да препливаме,
да се млада Рада не удави.
Кум си Стояну прощава.
Стоян прийде при невеста,
не е дизгине стегнало,
но си дизгине раслабил.
Запливаха бели Дунав,
сви сватове препливаха,
а Рада (? Неда, си се удави!)
па са си дома отишли!
Мина се време, що мина,
Стоян си коня оседла,
оседла го, обседна го,
па си биде у Радини;
па на Радина майка говори:
- Мале ле, стара майчице!
Да ми пущиш бела Неда (?) -
Рада (?) е трудна, дебела,
тънко е платно заткала,
не може да го доткае,
та Неда (?) да го доткае.
Радина майка, мащеха
она си Неда (?) изпраща.
Па си я Стоян заведе
и си укуми кумове
и удевери девере,
та ги двама армасаа,
армасаа и венчаа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.