788. МОМА РАДУЛА И ПЕЙНЕ РАТАЙЧЕ

Том 1: Песни

Радула, мома убава.
Пооди Радин бабайко,
Ради дворове да гледа
с Пейнете, младо ратайче.
Рада Пейнети нарача.
- Пейне ле, младо ратайче!
Тата че гледа дворове,
къщата и дворовете,
а ти си гледай, Пейне ле,
големо ли е селото!
Тече ли вода низ село?
Има ли моми убави
и ваклушати невести
и карагьозли довици?
И Пейне си я послуша,
кога ойдоа у село,
и големо е селото,
и тече вода низ него,
и има моми убави
и ваклушати невести
и карагьозли довици,
кога влезнаа у двори,
девет етърви переа.
А Пейне си им говори:
- Бог ви помага, етърви!
Дали сте Ради етърви,
или сте пусти робиньи?
А етърви му говора.
- Дал ти бог добро, Пейне ле!
Не сме си пусти робиньи,
нел сме на Рада етърви!
Кога влезнаа у къщи,
стара си баба седеше,
девет ми люльки лелее,
до девет мажки дечица.
А Пейне си у говори:
- Бог ти помага, бабо ле!
Дали си пуста робиня,
или си Ради свекърва?
А баба си му говори
- Дал ти бог добро, Пейне ле!
Нити съм пуста робиня,
нело съм Ради свекърва!
Па си влезнаа в одая,
девет девойки влачеа
сос позлатени гребенци,
десета ручок готвеше.
А Пейне си им говори:
- Бог ви помага, девойки!
Дали сте пусти робиньи,
или сте Ради се зълви?
А девойки му говора'
- Дал ти бог добро, Пейне ле!
Не сме си пусти робиньи,
нело сме Ради се зълви!
Па си ойдоа на нива.
кога ойдоа на нива,
девет им рала ореа,
десета брана влачеше.
Пейне си им говори:
- Бог ви помага, ораче!
Дали сте пусти ратайе,
или сте Ради деверье?
А орачье му говора:
- Дал ти бог добро, Пейне ле!
Нити сме пусти ратайе,
нело сме Ради деверье!
Кога ойдба на друга,
само им стадо, бачия,
девет овчара музеа,
десети карач караше,
Радин бабайко говори:
- Бог ви помага, овчарье!
Дали сте турски ратайе,
иль сте на Рада деверье?
И овчарье му говора:
- Дал ти бог добро, дедо ле,
ни ти сме турски ратайе,
а сме на Рада деверье.
Па се върнаа на дворье.
Рада Пейнете прашеше:
- Пейне ле, младо ратайче!
Изгледате ли, Пейне ле?
Големо ли е селото
Тече ли вода низ него
Има ли моми убави
и ваклушати невести
и карагьозли довици?
Пейне на Рада говори:
- Радо ле, мома убава!
И големо е селото,
и тече вода низ него,
и има моми убави
и ваклушати невести
и карагьозли довици;
и богата е къщата.
Кога ойдоме у двори,
девет етърви переа,
на позлатено корито
сас позлатени буальки;
се са ти, Радо, етърви.
Кога влезнаме у къщи,
стара свекърва седеше,
до девет люльки лелея,
до девет мажки дечица,
кога влезнаме в одая,
девет девойки влачеа,
десета ручок готвеше;
сите са ти, Радо, зълви.
Кога ойдоме на нива,
девет им рала ореа,
десета, брана влачеше.
Кога ойдоме на друга,
само им стадо, бачия,
девет овчарье музеа,
десети, карач караше.
Се арно, Радо, се арно,
ама ти е любе грозно,
шашия и кривошия,
дваж го е мечка давила,
триж го е вода носила,
пет пати в огин горело!
Кога било у неделя,
вземала Рада метлата,
та измела равни дворье,
от клетите до портите,
та измела равни дворье,
затупа тупан под село.
Засвири свирка, ясика.
Хвърлила Рада метлата,
та вземала до две стовни,
та си ошла за студна вода.
И сватове надойдоа,
сватове я заминаа,
проговори младоженя:
- Тако ти бога, девойкьо!
Я ми додай студна вода,
уста ми се захванали,
гърло ми е загрънало!
Дала му Рада водица,
а младоженя ю говори:
- Тако ти бога, девойкьо!
Каква е Рада момица?
Пейне ми я много куди,
шушелива, гурелива!
А Рада си му говори'
- Да я съм си, младоженьо,
я съм си Рада момица!
Младожепя ю па говори
- Ти ли си, Радо момице?
Пейне ми те много куди!
А Рада си му говори:
- Таком бога, младоженье,
Пейне ми те много кудил,
шашния и кривошия;
дваж те е мечка давила,
триж те е вода носила,
пет пати си в огин горел!
Та си влезнаа у къщи
сите, Рада утакмиа,
отъкмиа одведоа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.