775. НЕВЕСТА И ЯБАНДЖИЙЧЕ

Том 1: Песни

- Добро утро, бре невесто!
- Дай бог добро, ябанджийче!
- Сакам нешчо да те питам,
сакам право да ми кажеш:
шчо си толко, невесто,
шчо си толко кахърлиа,
кахърлиа юплакана,
църно рухо юблечена?
- Как да не сум, ябанджийче,
как да не сум кахърлиа,
кахърлиа, юплакана,
църпо рухо юблечена?
Дали знаеш ябанджиче,
дали знаеш иль не знаеш?
Сега, време три години,
три годин и шес месеца,
как загина мойто момче;
си е пошло на чуждина!
Си го чекам три години,
три годин и шес месеца!
Ак не дойде три години,
три годин и шес месеца,
ки се чинам калугерка,
църно рухо ки йоблечам!
Он й веле ем говоре:
- Ей, невесто църнойоко!
Даль познаваш от съм езе,
от съм езе твойто момче!
Тогай веле невестата:
- Мойто момче, ябанджиче,
мойто момче се познаве!
Свали калпак от главата,
да ти видам лишането,
ки познаям оти си ти,
дур да си речта дурече,
хвърлил калпак ябанджиче,
хвърлил калпак ют главата.
Ду гледа му невестата,
догледа му лишането.
Кога гледе? Нейно момче,
прегърна го целива го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.