742. ЖЕТВАРЬЕ И МЛАДА ЧОРБАДЖИЙКА - КЪРДЖАЛИИ И МОМА РАДА ИЛИ АНГЕЛИНА

Том 1: Песни

Жетваре идат од нива,
идат од нива и юначки пеят:
- Излезни, млада чорбаджийке,
излезни да си посреснеш
млади жетварки, жетварье,
се сос късмет напунени,
и от бога подарени
се сос добри дарове,
дарове и пъни вретища;
да уготвиш, млада чорбаджийке,
много ти сме уморени;
да заколеш овца яловица,
да уготвиш преблаги гозби,
да омесиш преблаги баници,
да нараньиш прегладни жетварье.
Намесила млада чорбаджийка,
намесила таготвила.
Не дойдоа премлади жетварье.
Не дойдоа премлади жетварки
но дойдоа върли кърджалии.
па викнаа, па окнаа:
- Излезни, излезни, млади чорбаджийо!
И изведи деведесе аргаке.
Не изведе деведесе аргаке.
Отговара млади чорбаджиа:
- Ке изведем деведесе аргаке,
Рада мома не ке я изведем.
Отговарат върли кърджалии:
- Ке влезнеме ке я осечеме.
К' и осечеме нойпа руса глава.
Да я носиме при наши Ахмедаа,
да извади нойни църни очи,
да ги тури у златна кутиа,
да ги прати на наши Каракърджалиа.
Излезна си мома Ангелина,
мома Ангелина и млад чорбаджиа.
Отговори мома Ангелина:
- Не сечете ми моя руса глава,
но постойте и почекайте,
да извадим мои църни очи,
да ги турите у златна кутиа.
Извади си нойни църни очи,
та ги даде на върли кърджалии.
Отнесоа ги на Каракърджалиа.
Проговори Каракърджалиа:
- Не ви искам нойни църни очи,
но ви искам мома Ангелина.
Па си станаа върли кърджалии,
извикаа, издумаа:
- Излез, излез, мома Ангелино!
Мома Ангелина отговара:
- Язе некю низ порти д' излезнем.
Кърджалии по-тиом говорат:
- Не думай тая ти дума,
ке те хванем и ке те одведем
на нашийо Каракърджалия.
А она им по-тиом отговара:
- Немойте ме менека водити,
я си имам брата Айрадина!
До де това да издума,
па скокнаа, па хванаа
Рада мома убавица:
- Леле, мале, леле, стара мале!
Клета майка и проклета,
коя щерка изчувала
изчувала като, мене;
останах си без очички!
Она се е подватала
по дървата, каменяха.
Махна кърджалиа,
отсече й двете ръце.
Викна Рада, та заплака;
люто го е проклела!
Одведоа я при Каракърджалия.
Люто издъхна и въздихна,
издихна мома Ангелина,
люто прокле Каракърджалия:
- Да даде Господ, да даде,
очите да му изпаднат,
ръцете да му изсахнат,
що ме менека доведе
у тие ръце читатски!
Това си е издумала,
руда й глава отсекоа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.