737. ЛУДО МЛАДО

Том 1: Песни

Слънце зайде зад гора зелена,
слънце зайде, мрак по полье падна;
лудо младо край горица стои,
дни си брои, години си кълне:
- Е, годино, моя неправино!
Е, месече, турски помощниче!
Са нощ грееш, на турци помагаш,
а менека никой не помага;
любих любне от мало, малено,
от малено дури до големо;
кога стана любне за любенье,
за любенье, любне за зиманье,
оно ми го други преотмеа,
а менека кума окумиа,
а деница остаросватиа,
а братанче, премладо деверче.
Кога беше църкви на венчанье,
собраа се проклетите моми,
запояа гяволската пьесен:
- Таком бога, куме, господине!
Венчай, куме, люто не проклинай;
дижи венци, често не въздишай!
А я си се туку чудом чудим,
я не кълнем, само сърце кълне;
не въздишам, душа ми въздиши!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.