73. СИНОВНО ИЗПОВЕДАНИЕ НА МАЙКА СИ - 2

Том 1: Песни

Разболел се един син ву майка,
шчо ми лежал деветна година,
ми изкинал деветне постели,
ми изкинал деветне промени,
дури йе се майке сдодевало
от измети чино чинеешчи.
Сама майка сина изповеда:
- Кажи, синко, шчо грев си сторило,
шчо ми лежиш све тольку леженье?
- Ай ти, майко, моя мила майко!
Ти ме прашаш, право ке ти кажа -
кога бевме аджамии,
мие бевме тридевет момчиня,
я чувавме гора Богданова,
шчо летеше туе не ворвеше
Проминае юнак и невеста,
мегю ними едно можко дете;
и фативме юнак и невеста,
им зедовме нихно можко дете
и со тея не й оставивме;
им загубивме нихно можко дете;
и со тея не й оставивме
и натеравме дорва да си берат,
и натеравме огън да запалят.
Разчинае силни огнои,
натеравме детето да го печат;
го пекое, дромни солдзи ронее.
И со тея не й оставивме;
и натеравме дете да си ядат,
Татко ядит и зад себе го криет,
майка ядит и в пазува го криет.
И со тея не й оставивме;
загубивме юнак и невеста,
й закопавме под пот, над пот.
Ушче еднож той пот ни падна,
мие шчо си от туе пройдовме,
на юнак беше изникнало,
изникнало цорвена яболка;
на невеста беше изникнало,
изникнало белана лозница;
на можко дете беше изникнало,
изникнало корстотен босильок.
Мие бевме тридевет момчиня,
изкинавме цорвена яболка;
шчо коснае цорвена яболка,
шчо коснае, туека треснае.
Яз изкинав и в пазува клавов,
за те лежа све 'ольку лежанье!
Му се отговори негова стара майка:
- Ай ти, синко, мой мили синко!
Шчо си сторил големи греои,
кольку си лежал, ушче тольку да лежиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.