706. ЯНКА И БРАТОВЧЕД ИВАН

Том 1: Песни

Сама е Янка замръкнала
със братец, със побратим,
у ливаде, у росно.
Братец, побратимо
Янке думаше:
- Светлата месечника,
Янке, угрела,
ситни звезди се изсипаа,
петлите веднъж попеа,
и дваж ще повторат,
коньо пасе и преспа,
ние с теб още не сме легале.
Разпаши, Янке вълненико,
та го постели на росната трева,
да легнем двама с тебе, да заспим,
да ти разкопча елечето,
да извада два гълъба,
да припадна над них отгоре.
Янка брату си думаше:
- Бае Йоване, Йоване!
Чичо и тато, два бракя,
стрина и мама, етърви,
ние с тебе сме братовчета;
чу ще старо, оглуше-ще;
чу ще младо, окьораве-ще;
чу ще вода, пресъхна-ще;
чу ще гора, повейна-ще;
чу ще трева, ослани-ще!
Йован на Янка думаше:
- Янке ле, бела гълъбице!
Проклета да йе стрина,
че те роди красота на свето -
хубава мома рода не бива,
дълбока вода брода нема,
дребен песок броя нема
и ние двама род не сме.
И я дръпна на коньо,
та я пренесе в Будин града.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.