704. ДОБРИЛ

Том 1: Песни

Стъпил Добрил на бел мермер камик,
да си мери сива гургулица,
не умери сива гургулица,
но умери клетото си сърце.
Викна Добрил, викна та заплака,
и си рече на старата майка:
дето падна, там ме закопайте;
на глава ми чешма направете,
на сърце ми църква направете
на крака ми лозе насадете,
че ще мине царевата войска,
кой е жеден, вода да си пие;
кой е грешен, богу да се моли;
кой е гладен, грозге да си зобе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.