700. ДИМЧЕ ЧОБАНЧЕ И КОНЯРИ

Том 1: Песни

- Ой, Димче, Димче чобанче,
ой, гиди, дильбер уланче!
Спаднал йе Димче, спаднал йе
юручки бели махали.
Ка го видела конярка,
конярка, бела бугарка,
Димчо му велит, говорит:
- Завърти стадо планина,
нарани кучка канчика
и той ми църн карамана.
Спаднал йе Димче, спаднал йе
юручки бели махали,
ка го видела конярка,
конярка, бела бугарка,
засука поли, ръкави,
и му заклала, заклала
това ми яре сутаре;
и му донесла, донесла
тая ми чкумба ракия;
и му донесла, донесла
тая ми блага туршия.
Димче йе велит, говорит:
- Конярко, бела бугарко!
Кай ти се, леле, коняри,
коняри, бели бугари?
Конярка велит, говорит:
- Ой, Димче, Димче чобанче!
Та не се тука коняри,
коняри, бели бугари;
та се отишле, отишле
у тая пуста Софиа,
со тая пуста кирия.
Спаднала бела конярка,
конярка, бела бугарка,
та затвори вити порти,
и ми се влегле коняри,
коняри, бели бугари:
- Шчо ми мириса миризба,
како на Димче чобанче?
Конярка велит, говорит:
- Шчо сакафте вий, ви дойде.
Тогай го фатиле коняри,
бели му ръце вързале,
тежок му тумрук туриле
и букагии на нодзе.
Димче му се верно молеше:
- Коняри, бракя родевни!
Пушчете ми десната ръка.
И дайте ми писен кавал,
ай, да засвирам, запеам
една ми песна бугарска!
Излъгаа се коняри,
коняри, бели бугари,
та му пушчия ръката,
та му дадоа кавало,
засвирил Димче, запеал;
не била песна бугарска,
тук си викнало, викнало
тая ми кучка канчийка
и той ми църн карамана.
Како го чула кучката
и той ми църн карамана,
за еднож тук тье се нашле;
та се ватиле, ватиле
тийе ми бели коняри,
та откинале Димчета,
нихнийо верен стопанин.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.