|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
689. ОВЧАР НЕНКО И МЕДВЕД (МЕЧКА)
Том 1: Песни
- Ненко ле, вреден юначе!
Собираа се дружина,
да се додум дадумая,
кой дека че да зимуе,
да зимуе, да летуе.
Ненкоти се е паднало
на Божур Стара планина
Ненкоте макя не пуща:
- Седи ми, сину, не иди,
там, кажат, сура медведа,
що ойде, живо не дойде,
що лети, да а прелети;
що не може да прелети,
оно че младо да гине
от таа сура медведа!
Ненко си макя не слуша;
па стана Ненко, па ойде
на Божур Стара планина,
согради егрек от божур,
па се качи на егреко,
па се лечум провикнуе:
- Сура медведо, медведо!
Де си, да си, тува да си;
сега код мене да дойдеш,
да се борба пребориме;
ако ме, мори, пребориш,
к' изедеш вакал овен;
ако ли те я преборим,
ке ми арижаш, арижаш,
ке арижаш вакал овен!
Медведа го слушала,
та си ойде код Ненкоте
та си са двата борили,
борили са таман три дни,
таман три дни и три нощи;
ни тоа пада ни тая.
Итар ми беше млад Ненко;
он на медведа говори:
- Сура медведо, медведо!
Погледни више, небеса,
каква се ала извила,
извива ала, превива,
сос три глави, три язици!
Не сетила се медведа,
де че е върла измама,
погледна више, небеса.
Итар ми беше млад Ненко,
та бъркна свилни джепове,
та извади влашко ноже,
та си убоде медведа
у нойното клето сърце;
па се лечком провикнуе;
па личи града голема,
голема града, Софиа:
- Бре, чуйте, старо и младо!
Погина сура медведа
от итар млади Ненкоте!
Ярлово, Самоковско.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|