686. ДВА ОВЧАРА, ТОДОР И ЙОВАН, СЕ ОБЛОЖВАТ
ЗА ВЕРНОСТТА НА ИВАНОВАТА СЕСТРА КАЛИНА

Том 1: Песни

- Тодоре, Тодоре, овчаре!
Тодор и Иван, дружина,
на таа Стара планина
с педесе вакли овнове,
шеесе руди рудици.
Та се облог облагали,
Тодор Ивану говори:
- Йоване, верен другаре!
Коя е мома убава,
она е мома неверна,
неверна, не веруйте я!
Йован Тодору говори:
- Тодоре, верен другаре!
Яз имам сестра Калина;
у неа съм се уверил,
като у десна пазува.
А Тодор си му говори:
- Йоване, верен другаре!
Коя е мома убава,
она е мома неверна.
Неверна, не веруйте я!
И Иван си му говори:
- Иди, я, море, излъжи;
ако я, море, излъжиш,
код мене да я доведеш,
ке ти арижам, арижам
педесе вакли овнове,
шеесе руди рудици;
ако ли я не излъжиш,
код мене да я доведеш,
ке ти сечем бели ръце,
ке ти въртим църни очи!
А Тодор си му говори:
- Йоване, верен другаре!
Я ч' идем, да я излъжим,
код тебе да я доведем.
Па ойде Тодор овчарче
Калинини равни двори.
Калина крави музеше,
макя й телци държеше.
Тодор измина Калина,
га си ойде код макя й,
та па на макя говори,
та на макя ръка целива:
- Добро вечер, Калинина,
Калинина стара мале!
А макя си му говори:
- Чуждине, не познанине!
И я те тебе не познавам,
от дека си, от какво си?
Дали сме стара роднина,
иль сме се скоро сродили,
иль ке се скоро сродиме?
А Тодор овчарче говори:
- Таком бога, стара мале!
Нито сме стара роднина,
нито сме се скоро сродили,
нито че да се сродиме:
еве, стана девет годин,
ка сме с Йована дружина
на тая Стара планина
с педесе вакли овнове,
шеесе руди рудици.
Сега се Йован поболи,
та ме до тебе допрати;
нарачи Йован, порачи,
ка може сестра Калина,
ка може, сестра, да иде,
водица да му додаде,
понуда да му принесе.
Макя Калини говори:
- Щерко Калино, Калино!
Хайде, се справяй, Калино,
та че си идеш код брата,
водица да му додадеш,
понуда да му принесеш!
А Калина го говори:
- Мале ле, мила маичице!
Я мучи, това не думай;
това е върла измама.
Да се е бае поболил,
он че нещо да допрати,
я негови влашки ножи,
я негова остра сабля,
я негова тънка пушка,
я негови чоен кожуф;
това е върла измама!
Тога се Тодор разплака,
па ойде Тодор, па ойде
на таа Стара планина.
От далек иде и вика:
- Идване, верен другаре!
Една ми ръка отсечи,
една ми ръка остави;
едно ми око извърти,
едно ми око остави!
Не слуша го млади Йован,
до две му ръце отсече,
до две му очи извърте!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.