683. ЛЕВЕН ПЕЙЧО И МАЛИНА

Том 1: Песни

- Ей, Малино, джен Малино,
джен Малино, Севделино!
Севдин тейко овчар главил,
овчар главил Левен Пейча,
да му пасе сиво стадо
су се дробни шилиджйна;
на Севда сбор изкарали,
врагувала с нихнют овчар,
с нихнют овчар Левен Пейчо.
Ка си дочу нейнют тейко,
туку слуше, не веруве.
Та си собра нейнют тейко,
та си собра селянето,
да ги пите, пите и разпите.
- Ей селяне, мили брате!
Даль сте чули, ем разбрали
за мойта шчерка, Севделина,
оти сбор й изкарали,
врагувала с мойот овчар,
с мойот овчар, левен Пейчо?
Тогай велят селянето:
- Ка ки видиш, да вируваш!
Барай Пейко, Левен Пейко!
Да си одиш дури дома,
да й речеш на Севделина,
да направе зелен зелник,
зелен зелник, мален ручок,
да го носе на търлото,
на търлото, на овчарут,
та по неа да си одиш,
да си одиш, да а прегледаш!
Левен Пейко ги послушал,
си отиде право дома,
на Севделина й говоре:
- Севделино, мила шчерко!
Засукни се, запретни се,
да направиш мален ручок,
мален ручок, зелен зелник;
да го носиш на овчарут,
на търлото, на Левен Пейчо!
И Севда го послушала,
засука се, запретна се,
та направи мален ручок,
мален ручок, зелен зелник;
та го дигна на главата,
та го носи на търлото.
Га догледа Левен Пейчо,
та си юзе шарен свирол,
шарен свирол, писан кавал,
та засвире Левен Пейчо;
на Севда й говореше:
- Севдо, Севдо, Севделино
слушай, езе шчо ке речум:
остави си мален ручок,
мален ручок на бел камен;
скоро назад да се върнеш,
по теб иде твойот тейко,
по теб иде, те преглежда!
Ка си дочу Севделина;
ка си дочу, ка си разбра,
остави си мален ручок,
остави го на бел камен
на назаде се повърна,
си отиде право дома.
Време било, поминало,
поминало, замъркнало;
му дойдоа харамии,
му дойдоа на търлото,
на търлото Левен Пейчо.
Го фатиа Левен Пейчо.
Му вързаа бели ръце,
му закараа сиво стадо
су се нихни клети пцета.
Стадо стое, не отива.
Тогай веле Левен Пейчо:
- Арамии, мили брате!
Совързаите ми бели ръце,
да засвирум шарен кавал,
да кинисе сиво стадо!
И они го послушаа.
Му пушчиа бели ръце;
та си юзе шарен кавал,
та засвире Левен Пейчо,
та засвире на Севделина:
- Слушай, слушай, Севделино!
Ако спиеш, разбуди се;
ако сониш, разсони се;
ако периш, да разбериш;
ако метиш, да пуметиш.
Ми дойдоа арамии,
ми додоа во търлото;
ми вързаа бели ръце,
ки ми вземат сиво стадо!
Да му кажиш на тейко ти,
да собере селянето,
скоро тука нека дойдат!
Ка си дочу Севделина,
та си кажа на нейнют тейко.
Та си собра селянето,
та отиде на търлото
Оставиха харамии,
оставиха сиво стадо,
сиво стадо и Левен Пейчо,
побегнаха во гората.
А тейко й на Севделина
си га даде Севделина,
Севделина на Левен Пейчо,
на Левен Пейчо, нихнют овчар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.