675. ОВЧАР ПЕЙКО

Том 1: Песни

Сто овчари вечерает,
овчар Пейко не вечерат,
нешчо му се дослушует,
Калешина подолекуат,
Карамана подлауат.
Ми изкочи овчар Пейко,
да ми видит да не дошлег
да не дошле арамии.
го фатия овчар Пея,
го фатия арамии,
бели ръце му вързаа.
силно стадо го терает;
силно стадо не им одит.
Овчар Пейко им велеше:
- Отпушчете ми бели ръце,
дайте ми го шарен кавал,
да посвира да поведа
да поведа силно стадо,
оти стадо не учено
со теранье, со бърканье;
така стадо да кинисат.
Шарен кавал ми засвири,
силно стадо се поведе.
Во кавалот ми свиреше:
- Хай ти, Севдо, Севделино;
хай ти росна детелино!
ако идеш со вечера,
на бел камен остави я;
да се вратиш дури дома,
да му кажиш стар бабайку,
ме фатия арамии,
силно стадо ми зедоа!
Да си земит бърза коня,
бърза коня кършигора,
кършигора, газибара.
(...)
Та ми втаса стар бабайко.
Шчо ми одит преку трупа,
кършит гора, газит бара;
ми и стрете арамии,
арамии с уплашия,
силно стадо оставия.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.