666. СТОЯН И МАЙКА МУ

Том 1: Песни

Стояна майка молила,
Молила да го ожени:
- Сину Стояне, Стояне!
Айде, майка да те жени,
та женет да ми поодиш,
невеста да ми поводиш!
Стоян на майка говори:
- Мале ле, мила майчице!
Немой ме, мале, женити;
Ю още сам младо, зелено;
ерген да си поода
по Ерин, Перин планина;
да си лоручам, мале ле,
вакли овнове печени;
да си поручам, мале ле,
загорски бели погачи;
да си полюбам, мале ле,
загорски млади девойки!
Стояна майка проклела:
- Сино Стояне, Стояне!
Сега те майка молила,
до неделя те разбрала
на софийските вешила,
тънка топола, невеста;
вити конопци, венчила;
два ти цигана, девере;
до два сеймени, кумове!
До го е майка проклела,
се го е клетва стигнала,
до неделя го разбрала
на софийските вешила,
тънка топола, невеста;
вити конопци, венчила;
два му девера, цигана;
до два сеймена, кумове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.