Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
657. ВЛАХ АЙДУК НА ВЕШИЛО
Том 1: Песни
Зазори се бела зора;
таа не била бела зора,
туку ми се два сеймена,
два сеймена, два левена.
Влаа айдук покараа;
ръцете му на опако,
на гърло му дробен синджир,
на нози му тежок тумрук.
Ке ти го терат на вешило;
и ио него девет сестри,
а десета стара майка,
голи, боси, гологлави.
Оно им се милно моле:
- Върнете се, девет сестри;
върни ми се, мила майко!
Не ме водат на вешило,
ке ме водат на венчило;
два сеймена, два девера;
три аяни, три кумове;
ортомата, невестата;
тополата, младоженя!
Щип - Македония.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|