646. СВОЙСТВАТА НА ХАРАМИИТЕ

Том 1: Песни

Харамиа кукя немат;
кукя му е планината.
Харамиа татко немат;
татко му йе тънка пушка.
Харамиа майка немат;
майка му йе остра сабя.
Харамиа братя немат;
братя му се чифт пишчоли,
харамиа сестри немат;
сестри му се везмината.
Харамиа жена немат;
жена му йе мърка гуна.
Оф, оф, харамия ми велеше:
Търновице, мори подзглавнице!
Каменице, мори постелице!
Шуменице, мори йорганице!
Харамиа йе колнато,
йе колнато от майка си,
ушче дете малечкаво,
кога било во лелейка.
Люто било и проклето;
тога майка го колнала:
- Хай, ти, дете малечкаво!
Да си растиш, да порастиш,
а ти кукя да н отвориш,
твоите куки, планиньето;
и тамо мекян да не фатиш;
пиле мекян да напраит,
а ти место да не найдиш!
Како майка го колнала,
така клетва го фатнла,
шетат юнак во гората,
во гората, планината,
ми шетало, прошетало,
во гората, планината;
сите гори 'и изшетало,
зафатило ормапите.
Ми излегол от гората,
ми натурил рудината.
Тука место не бендиса:
- Хай, рудино, мори, таткоино!
Легна юнак да преспият.
Лош сон юнак ми видело,
шчо ми дойде люта змия,
сакат юнак да г' укъсат!
Се уплашил сирак юнак,
се уплашил, се разбудил.
Тогай юнак си говорит:
- Планинице, мори, таткоино!
И овде късмет не ми било!
Сегде юнак ми изшетал,
нигде место не зафатил.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.