641. АРМАСАНА МОМА УМРЕЛА И МОМЧЕТО Й СЕ УБОДВА

Том 1: Песни

Сношчи мома се армаса,
сва нощ, сва нощ диван чини
сред полуношч се разболе,
зора зори, душа даде.
Огре сънце абер пойде,
абер пойде на лудото:
- Да дой лудо, да дой младо,
да му дайме сирма риза,
да ни даде раон пръстен.
Ка ми дочу лудо младо,
да ми етапа рано, рано,
да ми търна да ми оди,
да ми оди на момино,
на момининото село,
кога доблиза до църквата,
кога пули шчо да види?
Киворджии кивор прават.
Де отиде лудо младо
де отиде при киворджии,
де му вели и говори:
- Киворджии, мои братя,
лепо прайте шарен кивор.
Как доблиза до селото,
ко ти пули, шчо да види?
Де йе носат мала мома,
де йе носат, да йе закипат.
Отговори лудо младо,
отговори и му вели:
- Ой ти братя, мили братя,
двеста на ви, пушчите йе.
Триста на ви, открите йе!
Се наведи лудо младо,
се наведи, да йе баци;
си извади фържко ноже,
да се удри сред гърдите!
Така умре лудо младо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.