636. ХУБАВА ЯНКА УМРЕЛА

Том 1: Песни

Хубава Янка, една на майка,
една на майка, болна лежеше
до одърите, до пенджерите;
дълга й коса през пенджер виси.
Янкина майка на село ходи,
на село ходи и сълзи рони,
и бильки търси, Янка да цери,
хубава Янка сълзи си рони,
сълзи си рони, на майка си говори:
- Мор мамо, мор стара мамо!
Стига ми ходи бильки да бериш,
ела си послушай туйка фтиченце,
какво си пей, пей, говори:
- Стегай се, стегай, хубава Енке,
чи ангели слезят с есни бории,
а тие идат, душа да ти вземат!
Енкина майка, тя па Янка дума:
- Я си попитай хубаво фтиченце,
дали би дават старо за младо?
А ние да дадем твоята баба,
твоята баба, олум, за тебе?
Хубава Янка й отговаря:
- Мор мамо, мор мила мамо!
Ако тий идат за старо,
тий не ще да идат с есни бории,
тий ще идат сос дребни сълзи!
Дор да издума хубава Янка,
и тя сос душа се разделила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.