634. СТЕФАН, ПО МАЙЧИНА СИ КЛЕВЕТА, ПОГУБВА ЛЮБНЕТО СИ ДИЛЯНА, А ПОСЛЕ И САМ СЕБЕ

Том 1: Песни

Стефан Диляни думаше:
- Диляно, моя първино!
Аз ще Диляно, да ида,
у стрикови си на гости:
малко ще много да седя -
до петли вино ще пия
до петли, вино червено,
от петли, върла ракия.
Да седиш, да ма дочакаш,
кога си кончето изтропа,
да станеш, да ми отвориш
сакън, да не си заспала,
че ти главата огрязвам,
като на пиле петровско,
като па агне гергьовско!
И стана Стефан, отиде,
и Диляна го изпрооди.
Седяла и го изчакала,
девет въртена изпрела,
девет въртена памучни,
десето, бяла коприна,
мъжка й се рожба разплака.
Дилянината свекърва,
тя на Диляна думаше:
- Стани, булка Диляно,
да си детето накърмиш,
накърмиш, йоще и приспиш.
Кога си Стефан похлупа,
аз ще те, булка, повикам,
да му вратата отвориш.
Таман е Диляна легнала,
легнала и позаспала,
пътни се врата похлопват.
Сама майка му излязла
и му вратата отвори.
Стефан мами си думаше:
- Къде е, мамо, Диляна,
да ми вратата отвори?
Дилянината свекърва,
тя на Стефана думаше:
- Стефане, сино, Стефане!
Твоята булка, Диляна
цяла е нощ ходила
сос твоите калфи, шегърти!
Стефану жално дожеля,
чи влезе Стефан във къщи,
и си до Диляна седна,
и сам со себе си думаше:
- Диляно, булка хубава!
Какво си сладко заспала!
как да къйдисам, Диляно,
да ти главата отрежа?
До де си дума издума,
извади ножче ханджарче,
и главата й отреза,
като на пиле петровско,
като па агне гергьовско!
Като главата й скачаше,
язика й хортуваше:
- Стефане, моя първино!
Как ти къйдиса, Стефане,
главата да ми отрежеш
Я погледни, Стефане,
девет въртена съм изпрела,
девет въртена памучни,
десето, бела коприна.
Мъжка ми се рожба разплака.
Моята стара свекърва,
тя ми е върла душманка,
мъжка ми се рожба разплака,
чи тя ме прооди
да си детето накърма,
накърма и йоще приспа:
"Чи когато Стефан похлопа,
аз ще те, булка, повикам
да му вратата отвориш."
Стефану жално нажеля,
извади ножче ханджарче
чи се в сърцето прободи.
И на майка си думаше:
- Да ходиш, майко, да ходиш,
без мене и без Диляна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.