633. СТОЯН ПО ПОГРЕШКА УБИЛ ДВАМАТА СИ ШУРЕИ

Том 1: Песни

Имала майка два сина,
два сина, до два близнака,
и една щерка Станка.
Раснала и пораснала
и си я Станка женили
женили я много на далеч;
много па далеч отишла
през девет села, десето.
Станало девет години
от как се Стана женила,
у майка на госте не ходила,
ни пак тя й дохождала.
Станка Стоену думаше:
- Стоене, мое първиико!
Какъв съм сън сънувала!
Дали е на зло или на добро?
Че само се платно сновало,
само се навивало,
и сами ватали тъкали!
Стоен на Стана думаше:
- Не бой се, Станке, не бой се;
този й сън на добро,
ще идем във майкини ти,
ще идем, Станке, на госте!
И Станка се зарадвала,
запретнала е бели ръкави,
разточила тънка милина,
и на Стояна думаше:
- Радвам се, радвам, Стоене,
че ще на госте да идем
девет години станало,
от как сме се оженили,
на госте не сме ходили;
сега на госте ще идем,
на госте у майкини.
Впрегнали серез биволи
и се качили в колата,
та си търгнали на гости.
Вървели, що са вървели,
до сред пътя отишли
от долу са се задали
двамина млади юнака,
и двамата с бели конье,
и двамата влашки хортуват
и си Станини гледаха,
и влашки се хортуваха.
- Каква е хубава булка,
какъв е грозен мъжа й!
Хайде да го убийме,
та да му булка вземеме,
че тя мяза на нашата сестра,
на нашата сестра Станка.
Стоян си влашки не разбрал,
Станка си влашки разбрала,
и на Стояна думаше:
- Чуеш ли, холан, Стоене,
какво си тез хора хортуват -
каква е хубава булка,
какъв е грозен мъжа й,
да убием мъжа й,
та да му вземем булката,
Стояну жално дожеля,
чи си слезе от колата,
чи грабна пушка буйлия,
чи си гръмна двамата юнака,
замери и ги удари;
и двамата са паднали.
И пак Стоян се качи в колата,
търгнали да си отиват.
Вървели и си отишли.
На пътни врати похлопали.
Станкина майка излезла,
та порти им отворила
и си Стана прегърнала,
прегърна и си заплака,
и си на Стана думаше:
- Станке ле, мила щерко!
Девет години станало
от как не ми си дохождала,
добре, чи мама си смислила,
да дойдеш, чи да ме видиш!
Срешна ли, холан, срешна ли
твоите братя близнака?
Тий си идеха тебе да дират!
Станка си Стоян жално изгледа
и на Стояна думаше:
- Стоене, мое първнико,
какво ли си направихме?!
Тие били нашите братя,
ти дьето ги уби Стоене!
Майка й жално заплака,
и си на Станка думаше:
- Станке ле, мила мамина;
какво вие направихте,
та си убихте хубавите братя?
Девет годин не си дохождала,
още девет да си не дохождала,
да не си убила братя си!
Живи си се прегърнали,
мъртви си се отгърнали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.