|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
632. ЕЛЕНКА ПОГУБЕНА
Том 1: Песни
Поискали са Еленка
от много добри домове,
се чорбаджийски синове,
се вьеще хаджийски унуки,
майка й и баща й я дават,
тя ги самичка не рачи
и на майка си думаше:
- Мо мале, мо мила мале;
мани мо, ще ти ся моля.
Недей мя жени таз зима,
таз зима и таз година;
мо да ся мома нанося,
и да ся мома находя,
и майка й я послуша,
че не дала Еленка.
Мина ся малко и много,
мина ся една неделя,
че я поиска Николчо,
Николчо горко сираче,
Николчо сьетен сиромах,
Николчо дели Николчо.
Майка й и баща й не дават,
сама го иска Еленка.
Еленка дума мами си:
- Майно льо, мо мила мале,
мани мо, ще ти ся моля.
Мо, дай мя, мале, Николчо,
Николчо сьетен сиромах,
Николчо горко сираче,
Николчо дели Николчо;
макар три дни да живея,
току Николча да взема.
И майка й я послуша,
а чи й дала Еленка.
Че са сватбата направили,
и са сватбата минала.
Че търгнал дели Николчо
с зурли и с тъпани
по механите, да пие.
Чака го булка Еленка,
доде петлите попеят,
че й ся дремка задрема,
легнала, та й заспала.
И ся вратата захлопа,
Еленка не ся събуди;
Еленкината свекърва
не си й Еленка събуди,
ами си пътна врата отвори,
и на Николчо думаше:
- Ти защо викаш Еленка?
Тя е цяла нощ седяла,
седяла яла и пила
с нейните достове
и с твоите душмани!
А чи си в къщи отиди,
къщна си врата поритна,
и Еленка ся събуди.
Николчо дума Еленки:
- Еленке, булка хубава!
С кого замръкна таз вечер?
Еленка дума Николчу:
- Николчо, моя пръвнино!
С четирите дувари,
с студените камани!
До дье Еленка отдума,
той главата й отряза
и й месата разкачи
по плетища и колища.
Еленкината майка й рано ранила
край Еленкини минава,
у Еленкини погледна,
и на сама себе си хортува:
- Еленка й рано ранила,
червено предение вапцала!
Карнобат.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|