629. ЯНА И МАЙКА Й

Том 1: Песни

Янина макя сираче чуа,
макя го чува, Яна го бие,
Яна го бие, бие и кълне.
Бие и кълне, леб му не дава.
А макя й я люто проклела:
- Ой Яно, Яно, убава щерко!
Оженила се, удомила се,
па не родила до девет годин,
па да отидеш на бели Дунав,
па да постоиш и да послушаш,
как мрамор дрънка и мреня игра;
па да си идеш низ бело море,
та да си вземеш пребели камек,
та да го туриш на твое сърце,
та да го носиш девет месеци,
па да си родиш мъжко детенце;
уши да има, а да не слуша;
уста да има, а да не реве;
ръце да има, а да не шава;
очи да има, а да не гледа!
Яна си е клетва стигнала,
оженила се, удомила се,
па не родила до девет годин.
па си отишла на бело море,
на бело море, на бели Дунав;
та постояла и послушала,
как мрамор дрънка и мреня игра;
па се навела, та си вземала,
та си вземала пребели камек
та го турила на клето сърце
та го носила девет месеца,
па си родила мъжко детенце;
от злато му е люлька сковала,
от сребро му яже излела;
па си люляла, ем му пояла:
- Нани ми, нани, мъжко детенце!
Уши си имаш, а ме не слушаш;
уста си имаш, а ми не ревеш;
очи си имаш, а ме не гледаш;
ръце си имаш, а ми не шаваш:
макя ме е люто проклела.
Та ме е люта клетва стигнала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.