Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
628. АНИЧКА ТЪЖИ МЪЖА СИ
Том 1: Песни
Аничка по двор шеташе
дребни си сълзи ронеше.
Па си отиде, отиде
на Стоянови гробнини,
па си Стояна плачеше:
- Чуеш ли, либе, видиш ли?
Стадо ти блее в яъри,
конье ти цвилят во ясли,
зобени, не напоени;
деца те трасат дукянье!
Земя от жалост продума.
- Чуем те, либе, Аничко,
ама не могу да стана,
тежка е земя на мене,
тежка плочица на гради,
каменье ребра строшили,
змии ми очи изпили,
чомбас ми гнездо правили!
Самоков.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|