626. СТОЯН И СНАХА ПЕТКАНА

Том 1: Песни

Стоян си овни пасеше
по тия нови гробища.
Па се въз гроб възслонил,
та си со кавал засвирил,
и низ кавала говори:
- Снао Петкано, Петкано!
Що ми ей, снао, сърдита,
сърдита, та ми не думаш?
Петкана низ гроб продума.
- Не сам ти, браче, сърдита,
нещо ке да те попитам:
оженихте ли бае ти?
Доведохте ли невеста?
Стоян Петкани говори:
- Снао, Петкано убава!
Оженихме си бае ми,
доведохме му невеста!
Петкана низ гроб продума:
- Убава ли е, браче ле?
А Стоян и отговара:
- Снао Петкано, Петкано!
Над тебе лъжа не бива -
дваж по-убава от тебе,
триж по-гиздава од мене;
дете й тебе прилега;
еле, дечица не гледа,
по пата ходят, мари, голички,
голички, мари, и босички,
и гладни, мари, и жадни.
Стани ми, снао да си ги гледаш!
- Деверо, мили деверо!
Как да си стана из земя?
Змия ми очи извади,
в коса ми гнездо направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.