625. СТОЯН, ДРАГАНА И МАРИЯ

Том 1: Песни

Стоян ка се е с Драгана вземал,
забил е и закарал се:
- Не кю те, мъри, Драгано;
я ке се, мъри, оженя!
А Драгана му говори:
- Стояне, море, Стояне!
Просто да ти е, жени се.
И Стоян си е послушал,
та си е коня оседлал,
та си наканьил, сватове
и два девери деверил:
та си е отишел, отишел
у село, у Рабраново;
та си е такмил Мария -
а я такмил, а я повел.
Драгана дете държеше
и дребни сълзи роньеше
и на дете си говори
- Петре ле, първо детенце!
Баща ти ке ни остави!
А свекърва и говори:
- Айде стани, мари, не плачи;
айде, си огин наклади,
та си водица насланьи,
та да се, мари, умиеш,
та да те, мари, оплета;
и убаво се премьени,
се у венчална премьена,
та си у двори излезни
и мъжко дете прегърни.
Сватове ке да надойдат,
невеста ке си доведат;
секиму ръка целивай,
Стояну коня прихвани!
И Драгана я слушала,
остави мъжко детенце.
Станала, огин наклала,
омила се, оплела я,
убаво се премьенила,
се у венчална премьена.
Излела е сред двори,
погледнала нагор, надол,
патища, магли, праове,
ете, си идат сватове,
та си невеста водея.
пуни двори изпуния;
и Драгана ги посресна,
на сите ръка целива,
Стояну коня прихвана.
Стоян се от кон преведе,
та си Драгана целива,
дваж му се уста пукная,
и църни кърви текная.
А Мария си говори:
- Браче ле, мили девере!
Закон нема да се дума,
ака ке да ви попрашам,
право да сте ми казали:
каква е тая невеста,
що ни у двори посресна?
Дал е Стояну мила сестра,
та си сватове посресна,
секиму ръка целива,
Стояну коня прихвана;
Стоян се от кон приведе,
та си е, браче, целива,
дваж му се уста пукная,
църни му кърви текная?
А девере й говорат:
- Снао Марийо, Марийо!
От тебе лъжа не бива,
нито му е мила сестра,
нито му е мила снаа;
нело му е първно либе!
И Мариа се провикна:
- Боже ле, мили божице!
Що сам по-болье от неа,
та си неа оставя,
та мене залибва?
Дваж по-убава от мене,
триж по-гиздава от Стояна!
Девере, мили девере!
Скоро ме назад върнете,
доде не сам армасана,
армасана и венчана;
Стоян се от неа маиня,
та дали мене ке гледа?
И девере я върнали
на бащини й дворове.
И сватове се разнели,
нейни са дружки смеяли:
- Кога са, Мари, утакми,
ти се много наголеми,
че кеш Стояна да вземеш!
Ной са жалба нажалила,
дье й се дружки смеяли,
та си бракна у поеси,
та извади влашко ноже,
убоде си клето сърце,
та се престави Мария,
армасана, не венчана,
макя й я плаче и реди:
- Марийни трима бракя!
На Мария гроб копайте;
убаво го изкопайте,
три пенджери оставете,
цървен трендафиль насадете,
И кладенец изкопайте;
Мариини дружке к' идат,
студена вода да леят,
и цървен трендафиль да берат,
Марии гроб да поливат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.