612. МАРА ПОБЕГНАЛА И СТОЯН

Том 1: Песни

Карала Мара свекърва
од вечер, Мара, до утро.
Търгала Мара, търгала
токмо за девет години.
Една си вечер забегна
по солунскине овчари;
мъжко си дете остави
и Стояна си стопана.
Девет години стояла,
спечали Мара, спечали;
девет гердани сновала;
суриа овци спечали,
ергеле коньи с коняра.
И тамо йе се сдодея.
Веке се Маре дожале
и за Стояна стопана
и за мъжко дете нейзино.
На поле овци потера,
ергеле коньи поведе,
натури Мара, натури
во Стоянови ограге;
овците пущи в ограге,
коньите пущи в ливаге.
Излезе Стоян, се карат:
- Овчаре, море овчаре!
Не ми затрияй ограге,
и не ми паси ливаге.
Тая си него опита:
- Стояне, море Стояне!
Яз нешчо ке те опитам:
- Али йе жива майка ти?
Али йе живо детето,
шчо ти от Мара остана?
- Овчаре, море овчаре!
Мене ми майка умрело
ушче първата година,
кога ми Мара побегна;
мъжко ми дете порасло;
сега сум мома свършило;
в неделя сватба ке правам!
- Ей, гиди, море Стояне!
Аль имаш гумно широко,
овците да 'и затворам?
И я ке дойда на сватба!
Кога ми Мара отиде,
Стбяну си му велеше:
- Стояне, море Стояне!
Влези си в коньи ергеле,
отбери коньи за сватои,
за зета, коня дория.
Влезе си Мара во стадо,
си отбра овни калеши,
за сватба му 'и поклони.
Пособра Стоян сватои
и си донесе невеста.
Тогай си Мара станала.
Мъжко си дете прегърна,
прегърна и го целива;
невеста си я пречека,
девет гердани поклони,
десети гердан, карагрош,
тогай му Мара велеше:
- Стояне, море Стояне!
Та я не си сум овчарот,
тук сум ти Мара стопанка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.