|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
605. БОЯНА И ГРУЙО БЕКРИА
Том 1: Песни
- Бояно, бела Бояно!
Секаде се йе разчуло,
че си йе Груйо бекрия;
девет йе жени погубил,
я съм му, мале десета;
и мене ке да погуби!
- Земи го, щерко Бояно;
Груйо се сега одрекал
от вино и от ракиа;
он си йе, щерко, напатил!
Вземала го е Бояна,
чекала го йе Бояна
до двои петли, до трои,
товар борина изгоре,
свилен йе чорап изплела,
свилен йе ръкав ушила.
Нема Груйоте да дойде.
Пуста а дремка одрема;
а па свекърва говори:
- Мале свекърво, свекърво!
Пуста ме дремка одрема.
Кога изчука Груица,
Груица винопийца,
да ме собудиш, мале ле!
Свекърва, върла душманка;
таман йе она заспала,
ете, де иде Груица,
и на порти си изчука.
и макя му дочула.
Не си разбуди Бояна,
но си йе она излела,
та си отвори портата.
А он на макя говори:
- Камо ми, мале, Боянка,
туку си ти ми излела?
- Са нощ йе, сину, играла
сос твои мили братета!
Влезна си ладна одая,
извади си влашки ножи,
наведе се, та я далува,
и устата му се пукнаа,
две капки кърви капнаа,
отсече й руса глава!
Глава скача, язик дума:
- Таком бога, Груица,
са нощ съм те чекала,
товар борина изгорех,
свилен съм ръкав ушила,
и свилен си чорап изплетох;
пуста ме дремка одрема.
Я на свекърва говорих:
мале свекърво, свекърво!
Кога си дойде Груица,
ти мене да ме развикаш,
Груйоте да си посресна!
И он й тогава говори:
- Мале ле, мила майчице!
Ширувай, та се нашири:
се йе от тебе, мале, ле,
девет съм жени погубил,
ни с една се не кердосах;
тая йе, мале, десета!
Аканджиево, Пазарджишко, зап. в Самоков.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.
|