603. НЕДЕЛЯ СОНУВА ГОРОК СОН ЗА БРАТЯТА СИ, И ОТ ЖАЛ, УМИРА НАД НИХ

Том 1: Песни

- Недельо, бела Недельо!
Рано ранила Неделя,
света, млада Неделя,
силен огин наклала
и си йе къща помела,
седи въз огин, та плаче.
Согледала а свекърва,
па на Неделя говори:
- Снао Недельо, Недельо!
Защо си рано ранила,
и си си къща помела?
А Неделя й говори:
- Мале свекърва, свекърво!
Горок сам сон сонила;
два си сокола летеа,
като летеа, гърмеа;
каго паднаа, треснаа;
като две мои братета!
А свекърва й говори:
- Снао Недельо, Недельо!
Заман санок не сгажда,
у годината па еднъж!
Туку това издумала,
ете, иде чича й,
от далек иде и вика:
- Снао Недельо, Недельо!
Излази, порти отвори,
ке те покана на сватба,
два ти се брата женили,
та те на сватба каниа!
Она на чича говори:
- Чичо ле, мили чиченце!
Още ме малко почекай,
да меса бела погача,
да коля пиле гълабе,
да точа жолта здравица,
да баням мъжко детенце,
да умия руси коси,
да умия да оплета!
А чича й отговара:
- Айде ми, айде, Недельо!
Там ке месиш погача.
Там ке колиш пиле гълабе,
там ке точиш жолта здравица,
там ке баняш мъжко дете,
там ке миеш руси коси,
там ке миеш, там ке плетеш!
И она чича си послуша,
минаа поле широко.
Приеа гора зелена,
она на чича говори:
- Чиче ле, мили чиченце!
Какво ми гора мерише,
на жълт восок, на бел темян!
Он на Неделя говори:
- Айде ми, айде, Недельо!
Заман си гора мерише.
Минаа гора зелена,
приеа поле широко.
Она на чича говори:
- Чиче ле, мили чиченце!
Какво ми се глас износи,
глас износи у селото!
А чича го й говори:
- Айде ми, айде, Недельо!
Сватове са влезнали,
са влезнали у селото,
та они, Недельо, пеят!
Па ойдоа под селото,
на среща им двой носила;
на старио ръка цуна,
на младио повали се.
Тога на чича говори:
- Чичо ле, мили чиченце!
Проклет да ми си, чичо ле,
оти ме така излъга.
Туку ми право не каза,
да омиех руси коси,
да омиех, да оплетех;
туа коси да разплета,
широк гробо изкопайте,
та ни трима закопайте.
Ако живи не седохме,
баре мъртви да лежиме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.