602. ВЕЛИКА И СТОЯН

Том 1: Песни

- Велико, тажна Велико!
Петок Велика токмиа,
сабота дари претришала,
у неделя се поболила,
макя на пазар пооди,
она на макя говори:
- Мале ле, мила мале ле!
Ако си видиш Стояна,
да си му кажеш, мале ле,
сватове да си не каньи,
кумове да не си куми;
ке да му умре Велика.
Лели йе макя - мащеха?
Она йе влела градина,
набрала китка шарена,
турила я десна пазуа;
па си ошла на пазара;
па си йе нашла Стояна,
па на Стояна говори:
- Зету Стояне, Стояне!
На ми ти китка шарена;
и да ти кажа, Стояне,
ке ти бега Велика.
Стоян на макя говори:
- Мале ле, мила мале ле!
Кой ке Велика да земе?
- Не го познавам, Стояне;
По-скоро сватове каньи,
по-скоро кумове куми.
Стоян си макя послушал,
сватове си йе наканьил,
кумове си йе укумил;
та пойдоа за Велика.
Равни двори изпуниа,
у честни софри наседаа,
мало си пия и ядоа.
Проговорат два девера
- Изведете ни момата
куму ръка да целива.
Великини се бракя спогледнале,
какво Велика да изведат,
като Велика душа бере?
А Велика на сестра говори:
- Сестро Радуно, Радуно!
Айде на мое место д' идеш,
просто да са моите дарове;
сал си не давам кошуля,
кошулята венчалия,
три годин съм я вършила,
триста съм игли строшила;
Радуна Велика слушала,
хубаво се йе премьеньила
у Великина премьена,
па йе излела Радуна,
куму ръка да целива.
Проговори младоженя:
- Таком бога, куме господине!
Не давай си десна ръка,
но си давай лева ръка;
меньета ни йе момата;
не йе тая, но йе друга!
Радуна армасувая,
Велика умиреа я;
Радуна у талига качувая,
Велика у носила турая;
по Радуна моми поея,
по Велика маки плачея,
Радуна сватове одведоа,
Велика попове однесоа.
Проговори млади младоженя:
- Таком бога, куме господине!
Прости ми дума да думам,
назад да се повърна.
Забоворих чифте пищоли.
И кумо му си простил.
Па се назад повърнал,
та си носило срещна;
на на носаче говори:
- Тако ви бога, носаче!
Двесте давам, сложете я;
триста давам, открийте я!
И носаче я сложна,
сложна я и открия
Надникна Стоян над неа,
надникна и я целива;
дваж си я целивал,
три пати се уста пукнаа,
три капки кърви капнаа,
па се сос душа растана,
йедва сос душа издума:
- Широк гробо изкопайте,
наедно ни закопайте,
един другому на ръка,
ако живи не одиме,
баре мъртви да лежиме!
- Велика, тажна Велика!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.