601. МИЛЕН И МАРИЯ

Том 1: Песни

Запроси Милен Мария,
проси я и дадоа му я,
и за сватба удумая,
сега, неделя, до друга,
до друга, сватба голема.
Кога било у неделя,
макя Мария плетеше,
Мария дремка одрема.
Она на макя говори.
- Мале ле, мила майчице!
Каква ме дремка одрема;
ке легна мале, да преспа.
Па йе легнала Мария,
легнала и си заспала,
и горок е сонок гледала,
де гради Милен два града,
и на два града, два пирга,
и на два пирга, два орли,
и на два орла два дзвонца!
Па на макя си говори:
- Мале ле, мила майчице!
Мож ли сан усети?
А макя Марии говори:
- Щерко Марийо, Марийо!
Щото гради Милен два града,
това сте вие два млада;
щото са, мори, два пирга,
това са, мори, два гроба;
щото са, мори, два орла,
това са, мори, два попа;
щото са, мори, два дзвонца,
това са мори два гласа!
Туку това издумая,
она на макя говори:
- Мале ле, мила майчице!
Можеш ли, мале, да върнеш?
Макя Марии говори:
- Щерко Марийо, Марийо!
Не могу, щерко, да върна,
макар чеш на пат погинати!
Туку това издумая,
и сватове надойдоа,
у честни трапези наседаа
мало ми пия и ядоа,
армасаа и пойдоа,
минаа поле широко,
приеа гора зелена.
Враг изнесе елена,
а по елена, кошута.
Си сватове по елена,
два девера, по кошута;
остана Милен и Мария.
Милен се качи на кочиа,
у кочиа код Мария;
надвисна, да я целива.
Влашки се ножи отпеа,
та убодеа Мария.
Потекоа църни кърви,
църни кърви низ кочиа.
Мария, итра, разумна,
жолта коприна кипеше.
църни кърви затискаше,
кога ойдоа Миленови,
у Миленови дворове,
излели са Миленови,
Миленови мили сестри;
па на Милена говорат:
- Милене море, Милене!
Толку си хвалиш Мария,
бела, цървена, Мария,
като петровка ябука;
а она йе жолта, та бледа,
като дуня недозрела!
Дочула ги йе Мария,
па на золви си говори:
- Я ме качете Миленови,
на Миленови чардаци;
положете ме на Миленова,
на Миленова постеля;
да видите, що ме йе Милен дарувал?
Качиле я на чардаци,
сложиле я па Миленова,
па Миленова постеля.
Мария кърви отисна,
потекоа кърви по чардаци,
и се Мария с душа разстана.
йедвай йе с душа издумала:
- Я повикайте Милена.
И Милен се йе качил
на високите чардаци,
ка йе вишел Мария,
дека Мария умира,
он извади влашки ножи,
па се убоде у клетото сърце;
едва йе с душа издумал:
- Широк гробо изкопайте,
еден другому на ръка;
ако живи не одихме,
баре мъртви да лежиме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.