600. ДВА БРАТА ПЕТАР И ПАВЕЛ И ПАВЛЕВИЦА

Том 1: Песни

Огреала ясна месечина,
окол неа обграда имаше,
у обграда до два мили брата:
едно Петър, а другийо Павел;
Павел женет, а Петър неженет.
Та са пиле това руйно вино:
Петър чаша зима и "наздраве" вика,
Павел чаша зима и "наздраве" вика.
Согледа го Петър, мило брате,
на Павелу по-тио говори:
- Мило брате, Павеле юначе,
чаша вземаш, "наздраве" ми викаш.
Дали мислиш бойове да биеш,
дали мислиш делба да се делиш?
Я Павел му по-тио говори:
- Не си мислим бойове да бием,
нел си мислим делба да си делим.
Издумая бракя, па легнаа,
па легнаа бракя, та заспаа.
Кога беше рано отзарана,
Петър стана, та у църкви ойде,
Павел стана, та на лова пооди,
па на любне по-тио говори:
- Таком бога, мое първно любне!
Я че идем по гора на лова,
па че идем по тио езере
да си ловим шатки златокрилки.
Ти уготви сладки, благи манджи,
па натурай той люта отрова -
кога дойде Петър из църквите,
да отровиш Петра, мой браток,
да го, мори, жива не затечем!
Тогай любна си го послушала,
та наготви тие садки манджи.
Дойде Петър из честните църкви.
Проговори Павелово любне:
- Браче Петре, премладо деверче!
Готвила съм сладки, благи манджи,
готвила съм, браче, да поручаш,
па да легнеш, браче, да преумреш.
Покри чем те с това бело платно,
че ти палим тие жълти свещи,
та че одим по равни дворове,
та чем тебе жално да си плачим,
да видиме Павел що ке чини,
що ке чини Павел, кога дойде!
Поручал йе Петър добър юнак,
та йе легнал, та си йе преумрел.
Покрила го с това бело платно,
запалила тиа жълти свещи,
по двор оди, та го жално плачи.
Павел ойде по сине езере
да си лови шатки златокрилки.
Па не може шатки да си найде,
он погледнагоре, висше небо,
та съгледа кръстата орела.
Он си пущи сиво соколенце
да си скара кръстата орела.
Ка го виде кръстата орела,
сви се орел пиле да утепа.
Пиле бега при Павла юнака,
та се моли да му пущи брата,
да скараа кръстата орела.
Павел пущи и онова пиле,
та скараа кръстата орела,
скараа го више из небеса.
Павел хвана кръстата орела.
Тогай се йе Павел досетило,
де нареди неговото любне
да отрови Петрета юнака.
Тога му се жалба нажалило,
дека брате без брате не може.
Коня кара по равни друмове,
право иде дома на дворове,
та да види, да що йе станало.
С кон си влезна во равни дворове,
а любне му по дворове плачи,
плачи Петра, премладо деверче.
Павел нема кога от коня да слези:
поведе се от добрата коня,
та си хвана Петра, мило брате,
и хвърли му това бело платно.
Изправи го, колко що си може,
па го Павел у уста целива.
Проговори Петър, мило брате:
- Не бой ми се, Павле, мило брате!
Не бой ми се, да я не съм умрел.
Ти нареди любне да ме отрови,
ама йе любне итро и разумно.
Кога дойдох из честните църкви,
наготвила сладки, благи манджи,
нареди ме да съм си поручал,
нареди ме, та съм си преумрел,
да видиме що чеш ти правити!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.