597. ТОДОР НА ЧЕНГЕЛ И МОМА ДАМЯНА

Том 1: Песни

Чул се йе Тодор терзиа,
чул се йе и прочул се йе,
убаво шие и крое.
Нарача Груйо, порача,
да дойде Тодор, да дойде,
да дойде, да ми сошие,
да ми сошие, сошие
зелени кафтан до пети,
морави кожух до земи.
Не ойде Тодор, не ойде,
не ойде да му сошие
зелени кафтан до пети,
морави кожух до земи;
шиенье му омързнало,
краденье му омильело;
украдна чичи волове,
на укя, брези биволи,
у петок ги йе украднал,
у сабота го дирия,
у неделя го хванаа;
жив го на ченгел турия.
Он си сос ченгел играе.
Промина Дана, Дамяна,
на таа вода студена.
Тодор на Дана говори:
- Убава Дано, Дамяно!
Не оди, моме, на беда,
на беда, на бела сая;
близу сме, мори, до градо,
до градо, до пашеви.
Паша си има два сина,
единьо го веля: "Йоване",
другьо го веля: "Стояне".
Откини пара от гердан,
та купи барде от дукян,
та ми наточи водица;
да ми додадеш водица;
устата да си разхванем,
гърлото да си поляем!
Дамяна го послушала,
откина пара от гердан,
та купи барде от дукян;
па си наточи водица,
и му додаде водица,
та си устата разхвана
и си гърлото натопи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.