595. МАРИЯ И ВЪЛЦИ

Том 1: Песни

Облагала се йе Мария
со нойни девет девери,
голема нива да пожне,
девет погачи да меси,
девет баници да меси.
С нойно мъжко детенце
и девет крави да музе.
А свекърва й говори:
- Мори, Марио убава!
Колку ей, мори, безумна!
Не йе, Марио, на арно!
Мария свекърва не слуша,
отишла си йе на нива,
до пладне нива ожнала;
бели погачи омеси,
и девет бели баници,
мъжко си дете обаня;
до девет крави доидоа.
Осем си крави измозй,
девета крава, Белана;
крава си ревна, що може.
А Мария й говори:
- Пукнала, краво, Белано!
Еве ти тука телето,
мене ми нема детето,
та се Мария досети
па на свекърва говори:
- Мале ле, стара майчице!
Камо ми, мале, детето?
Свекърва по-тиом говори:
- Лели ти думах, Марио!
Мария се тогай разплака.
Мария ойде у нива.
Среснаа си я два вука.
Мария им тиом говори:
- Два вука, два мили брата!
Бидохте ли ми детето?
Два вука тиом говорат:
- Мари Марио, убава!
Твое ли беше детето?
Кога му повой развихме,
оно ни жално гугаше;
кога му ръце кинехме,
оно ни жално плачеше;
кога му глава кинехме,
тога ни се милно молеше.
Мария приничи, издахна!
Затрасиа си Мария
нойните девет девери.
Среснале са ги два вука,
па на девери говорат:
- Ваша ли беше Мария
сос това мъжко детенце?
Неа узеа айдуци!
Излъгаа се девери,
та си влезнаа у гора,
да си трасат Мария;
до двата вука свикаа;
собраа се сите вуци,
изедба си девет девери.
Свекърва траси синове.
Среснали са а два вука!
- Каде пойдеш, стара макьо!
Стара макя им говори:
- Ке си трасим девет сина.
А вуци й говорат.
- Девет ти сина ойдоа,
ойдоа во планината,
в планина, лов да ловат!
Стара се макя излъга,
та си влезна у гората,
и клети са вуци пришли,
та откинали главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.