592. ГЮВЕЗА, СВЕКЪРВА Й И ЛЮБЕТО Й СТОЯН

Том 1: Песни

Седи Гювеза на шевекер,
до двои петли, до трои
та си го чека Стояна.
Пуста свекърва, душманка,
Гювеза дремка одрема,
а свекърва й говори:
- Легни, Гювезо, та заспи!
И Гювеза легна, та заспа,
на стол йе глава сложила.
Изчука Стоян на порта
сос дванаесе даули,
сос петнаесе зурни.
А пуста свекърва, душманка,
та Гювеза не собуди,
Стояну порти отвори.
Па на Стояна говори.
- Сину Стояне, Стояне!
Са нош йе хоро играла
сос твоите момци раньети!
И Стоян ми се разлюти,
извади си остра сабя,
та си влезна в одая,
Гювези глава отсече!
Глава скача, язик дума:
- Любе Стояне, Стояне!
Защо ми глава отсече!
Две оки памук препредох,
товар борина изгорих,
тебе са иош та чеках;
сег сам легнала, заспала!
Тога се Стоян пишманьи,
Девет рала слъзи пороньи,
па си на макя говори:
- Мале ле, стара майчице!
Таа невеста ми йе четвърта;
три са невести от теб умрели;
се си ме, макьо, лагала!
Тогай си сабя извади,
в клето се сърце убоде
Стоян, на макя говори:
- Живей, макьо, та се наживей
без мене и без Гювеза!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.